SHE - H.S

16

Болката. Очакването. Реалността. Мечтите. Живота.

Всичко това вече не беше част от мен. Не присъстваше в тялото, душата, сърцето ми.  Болката се беше затъпила и беше непосилно да я изпитам отново. Очакването се беше превърнало на пух и прах. Пуф и вече го нямаше. Реалността  нанесе и последните си удари върху мен. Нямаше какво повече да направи. Мечтите...знаех, че мечтите отдавна не присъстваха в списъка ми с приоритети, но знаех, че бяха някъде там...дълбоко скрити в мен. Крепяха ме, дори понякога и да не го осъзнавах. Но тях...тях вече ги нямаше. Живота. Какво беше той за мен? Нещо хубаво? Нещо за което трябваше да бъда благодарна? Моят живот. Колко иронично звучеше и продължаваше да звучи. Отдавна този живот не можеше да се нарече мой.  Аз бях само едно тяло, нищо повече.  Живота ми се контролираше от обещанията, които бях дала. Правех това, което смятах, че другите ще намерят за редно. Лишавах се стотици пъти от собственият си комфорт, защото смятах, че не е правилно да изпитам и най-малка частица спокойствие, която силно вярвах, че не заслужавах. Животът се беше превърнал в истински блян за мен.

После се появи той.  Шоколадовите му къдрици, които в повечето случаи бяха разрошени. Сърцевидните му устни и татуираното му тяло. Твърдият му глас, излъчването му, което внасяше респект и страх във всекиго. Аромата му, който винаги беше смесица между цигарен дим и скъп парфюм, подходящ точно като за него. Дъхът му, пропит с мента и останки от алкохол. Очите му...погледа му...зеленото, което не спираше да мени нюансите си. Никога, дори и след милион години не бих забравила зелените му ириси. Бяха толкова познати и в същото време излючително далечни.  За този наистина кратък период от време успях да различа и можех да кажа на секундата в какво настроение беше, само, когато погледнех в дълбоките му очи.                                                                                                                                            Той. Самото съвършенство отвън, а самата развалина отвътре. Нямаше сърце. Ако имаше нямаше да постъпи така с мен, нямаше да постъпи така с приятелите и близките си хора. Той се превърна в най-големият ми кошмар.  Открадна живота ми. Досъсипа го. Унищожи го. Така мечтаният блян вече не беше достижим за мен. Вече никога нямаше да бъде. Защото свърши. Край.

Болката. Очакването. Реалността. Мечтите. Живота. Моят живот. Свърши.

Страховете. Мислите. Миналото. Бъдещето. Омразата. Тя.