SHE - H.S

18

Неутрална гледна точка

Хари стоеше срещу Бела с поглед, който не вещаеше нищо добро. Момичето потръпна, но се опитваше да не показва колко изплашена беше всъщност. Голямата фигура на зеленоокия беше толкова властна, а изражението на лицето му толкова каменно и студено. Той скръсти ръце пред гърдите си с арогантна усмивка.

-Страхът ти може да се усети даже и от Ню Йорк.-изплю той с най-подигравателен тон.

Бела не смееше да каже нищо. Чувстваше се засрамена, уязвима и напълно гола пред очите на дявола с ангелско лице. Преглътна огромната буца заседнала в гърлото си и сведе глава, потвърждавайки единствено думите на къдравия.

Хари започна с леки крачки да се приближава към нервното момиче, което започваше да се паникьосва още повече. Проклинаше се на ум, че остави Морис да излезе, но и чувстваше вътрешен мир със себе си, че го направи, защото не искаше жената да пострада и да бъде потърпевша отново от гневът на зеленоокия. Мислейки си всичко това, Хари вече се намираше на опасно близко разстояние до нея. Седна на мястото, където допреди минути Мо заемаше и взе дървеният поднос в ръцете си. Разбърка непокътнатата супа, която жената беше направила специално за момичето и поднесе лъжицата към устните си. Бела най-после се реши да отправи поглед към него, но веднага след това съжали.Виждайки го по-отблизо можеше да установи в какво състояние беше той. Кървясало червените му очи издаваха всичко, които в този момент меко казано я плашеха. Къдравият продължаваше да яде от супата, неотделяйки поглед от момичето пред себе си. Беше като истински психопат в нейните очи. Побиваха я тръпки от вида и действията му. Какво се опитваше да направи в момента? Да я сплаши или да покаже, че наистина имаше някакви психични проблеми? Бела не искаше да разбира. Единственото за което се молеше в момента е да бъде колкото се може по-далеч от него. За първи път не смееше да го обиди или да му се изрепчи, защото истински много се страхуваше от последствията. Най-после зеленоокият я беше сломил и изплашил истински. Най-после я беше пречупил и той ясно съзнаваше този факт, забавляваше се.

-Изпусна много като отказа да ядеш.-каза с нормален тон, оставяйки таблата на предишното й място, но с разликата, че купичката този път беше празна. Самодоволната усмивка все още играеше на лицето му.-Морис е ненадмината в кухнята.-продължи той. Единственият отговор, който получаваше от седящото момиче пред себе си, беше нейното мълчание.