SHE - H.S

68

Бела

-Как така апартаментът е на мое име?-стоях бясна пред Найл, размахвайки ръце в недоумение. -Как въобще това се е случило без мое съгласие или най-малкото – подпис? Разбира се, защо ли въобще питам?- отговорих сама на въпроса си и кълна се, че бях на косъм на удуша ирландеца, а след него Хари и всички замесени.

-Направихме го за твое добро. Наемите и...

-Защо вече не престанете да мислите за моето добро и не започнете да гледате собствените си животи?-бях по-груба от очакването, но търпението ми си имаше граници и те вече бяха тотално престъпени.

Русокосият сведе виновно глава. Имаше още. По дяволите, имаше още.

-Давай.-подканих го.-Да чуя и останалото, което не знам.

Той ме погледна за миг, след което извади дебитна карта от портмонето си.

-Първият наем, който внесе всъщност не беше по моята сметка.

Какво? Не разбирах?

-Би ли обяснил по-подробно?-смръщих вежди, отделяйки поглед към протегната му към мен ръка и го насочих към сините му очи

-Тази карта също е на твое име. Безлимитна е.

Не, това вече беше прекалено.

-Къде е?-попитах едва побирайки се в кожата си и се насочих към входната врата, обличайки палтото си.-Къде е този идиот? Ще го убия.

-Бела, той просто иска да си добре и да не ти липсва нищо.-ирландеца продължаваше да си говори своето, но само един мой поглед го накара да замълчи.

-Чакам отговор.-скръстих ръце пред гърдите си.-Дай ми това.-грабнах картата, която все още беше в ръката му.

Щях да му покажа аз на него. Щял да ми преписва апартамент, щял да ми отваря сметка без лимит. Кой, по дяволите беше той? Не се нуждаех от проклетите му мръсни пари.

-В бара е. Ще те закарам.

-Няма нужда.-троснах му се и излязох, затръшвайки вратата в лицето му.

*************************

Двадесет минути по-късно вече бях пред огромният клуб, а големите букви „DEVIL'S CLUB" се извисяха над мен и сякаш ми се присмиваха.

-Съжаляваме госпожице, но заведението отваря довечера в 22:00.-един от мутрите, които зеленоокият беше наел като охрана на бара ме спря с ръката си.