SHE - H.S

49

Неутрална гледна точка

-От къде да съм сигурен, че всичко ще мине по план, Стайлс?-мъжът с гъста прошарена коса и стегнато тяло, скръсти ръце пред гърдите си, кръстосвайки крака. Двете горили, които беше наел за охрана стояха от двете му страни.

-Защото работим от година заедно и не е имало никакви проблеми до сега.-зеленоокият отговори бавно и хладнокръвно, опитваше се да не показва раздразнението си.

-Виж момче, все още си прекалено млад и мислиш, че всичко е под контрол, но...-мъжът извади пура от страничният джоб на сакото си и най -демонстративно я запали, като сякаш умишлено се бавеше да продължи. Хари стисна зъби и отпи от питието в чашата си, което му беше третото за днес. А беше едва единадесет сутринта.

Тази отрепка Делгадо обичаше да повдига въпроса за годините на къдравият, а това на него никак не му се нравеше. Беше се доказал много отдавна и нямаше намерение да го прави отново заради това нищожно копеле, което седеше наперено пред него.

Единствената причина Хари да не го отпрати с ритници от кабинета си, беше, че колкото и да презираше Делгадо, не можеше да отрече, че е най-добрият в работата си, а именно да изнася стоката извън страната. За хората той беше успешен милионер, основал най-големите вериги за ресторанти в седем държави, почтен съпруг и баща на три деца. За Хари и хората от тъмният бизнес, той беше удобен и сигурен износител на наркотици и изневеряващ кучи син, който обичаше да говори празни приказки.

-...подучих някой неща. Напоследък вниманието не пада от теб.-повдигна вежда мъжът, а Хари си лепна фалшива усмивка на лицето.

-Не знам какво си "подучул"-зеленоокият направи въздушни кавички.-...но те уверявам, че всичко е наред.

-Знаеш, че ако изгоря аз, ще изгорите и вие. А в момента не съм настроен да се доверявам, без да съм сигурен на сто процента.-усмихна се мазно. Хари много добре знаеше какво се опитва да му намекне кучият син. Да не говорим за това, че безсмисленият му намек, още повече накара зеленоокият да се жегне.

-Колко над договорената цена искаш, Делгадо?

Мъжът се засмя и отпуши от пурата си.

-Знаеш ли, вече разбирам защо Доминик те е взел под крилото си?! Приличаш много на него на младини – и двамата бързо схващате и никога не увъртате, директни сте, а това е плюс в моят списък. Също така има някаква странна прилика помежду ви, може би и за това сте се напаснали така добре?! А да не говорим, че Доминик не е от тези които раздават милостини напред-назад. Определено има нещо в теб, момче и аз също го виждам.