SHE - H.S

20

Бела

Топлина и сигурност.Това можех да кажа, намирайки се притисната в гърдите на зеленоокият, усещайки леките удари на сърцето му. Сълзите ми мокреха голата му кожа.

Колко странно, нали? До преди час го кълнях, изливах целият си гняв върху него, плаках заради него, страдах заради него, опитах да сложа край на живота си заради него, а сега...сега аз плачех за него, страдах за него, душата ми гореше от гледката на обезобразеното му лице и тяло.

-Бела.-прошепна, вдишвайки за пореден път притиснал нос в косата ми. Гласът му беше изморен и едва излизаше.

Отдели се от мен, приковавайки погледът си върху моя. Отново водехме тази неизказана битка с очите си. Опитвах се, давах всичко от себе си, за пореден път, да разбера какво се криеше зад зелените му ириси.  Нямаше омраза, гняв, болка, изтощеност. Беше празно и безчувствено. Потрепнах. Нямаше никакъв живот в очите му. Нямаше емоция. Нямаше я стената, която издигаше всеки път,когато гледаше хората в очите. Все едно духом го нямаше. Тялото му беше тук, но не и мислите. Нищо. Очите му в този момент издаваха едно просто нищо. Не ме плашеха, но не ме и успокояваха. Какво се криеше в главата му? Какво си мислеше в този момент? Въобще чувстваше ли нещо в момента? Копнеех да разбера отговорите на тези въпроси и на още купища такива свързани с него. Сега, повече от всякога исках да проникна  по-дълбоко в душата и мислите му.

Направи няколко крачки назад клатейки глава, отклонявайки погледа си от моя. Студенината връхлетя по цялото ми тяло, когато се отдели от мен. Не исках да се отдръпва. По дяволите, исках отново да бъда притисната до гърдите му, да усещам аромата и ударите на сърцето му.

-Х-хари...-гласът ми потрепери.

-Не, мамка му, стой шибано настрани от мен.-започна нервно да прокарва ръце между къдриците си, продължавайки да клати глава. Сякаш чак сега осъзнаваше какво се беше случило. Започна да диша тежко. Затвори очи, бореше със себе си, с мислите си. Личеше му.

-Кой по шибаните дяволи ти е давал правото да се месиш? Защо дойде, а? Отговаряй?-започна да вика, а аз буквално се вцепених на мястото си. Какво се случваше току що? Отново закова погледа си с моя. Този път го разчетох. Очите му вече не бяха онова тревисто зелено. Сега бяха тъмни, излъчваше омраза , гняв, отвращение. Сърцето ми заби бясно и заплашваше всеки момент да се изтръгне от тялото ми.