SHE - H.S

41

Хари

Стоях, взирайки се в името върху екрана на телефона.

*Входящо повикване "Ан"*

Бях й казал да не ме търси освен, ако не е нещо наистина сериозно. Една част от мен не искаше да вдига проклетия телефон, но след четвъртото позвъняване най-после го направих.

-Ан.

-Хари, Доминик е. Майка ти е много зле. В болницата до домът й сме. Ела колкото е възможно по-бързо.-каза паникьосано и затвори телефона, а на мен ми трябваше известно време да се осъзная, какво по шибаните дяволи чух току що.

Дишането ми сякаш спря.

" Майка ти е много зле. В болницата до домът й сме."

Ръцете и краката ми изтръпнаха. Ушите ми започнаха да бучат. Сърцето ми се разтуптя прекалено бързо. Отидох до най-близкият храст, връщайки и малкото от закуската, която ядох сутринта. Клекнах, започвайки да поемам дълбоки глътки въздух.

" Майка ти е много зле. Майка ти е много зле. Майка ти е много зле."

Не, не, не.

Телефонът в ръката ми извибрира. Съобщение от скрит номер.

"Следващият път няма да съм толкова милостив. Тик-так, времето започва да тече за следващата жертва. Пази гърбовете на близките си, Стайлс."

Изкрещях в изблик на гняв, захвърляйки телефона на земята.

-Ще те намеря копеле нещастно. Ще гориш в ада.

Грабнах мобилното устройство, пъхайки го обратно в джоба на дънките си.

Станах, опитвайки да не се олюлявам от замайването на главата ми и влязох в заведението.

-Трябва да отидем в болницата.-успях да кажа и облякох якето си.

-Какво се е случило?-Бела последва примера ми, а паниката в гласът й беше ясно доловима.

-Майка ми е в болница.-отново изтръпнах, когато го казах на глас.

Хванах топлата ръка на Бела и набързо напуснахме заведението.

Опитах да вкарам ключът в колата, но ръцете ми трепереха. Изпуснах ги.

-По дяволите.-измънках вземайки ги, но отново се случи същото.

-Мамка му, мамка му, мамка му.-започнах да крещя, удряйки юмруци във волана.

Неизвестността ме съсипваше, пречеше ми да мисля рационално. Никога не бях губил контрол по този начин. Щях да намеря онези изроди и да ги убия един по един, бавно и мъчително. Щяха да ми паднат в ръцете и да си платят за всичко.