27

640 23 0
                                    


Лъжите. Може би те са главният двигател на днешният свят. Може би те са причината повечето хора да бъдат зли и недоверчиви. В живота не всичко е така, както ние искаме. Понякога прекалените очаквания нараняват човека, прекалените надежди водят до пълната му разруха. Лъжите са черешката на всичко. По-добре това да бъде осъзнато навреме, защото стане ли прекалено късно, се превръща в болка. А болката...болката прераства в гняв и омраза. А те съсипват и заличават всяка една частица добро.


Преди три години

Хари

Чаках я да дойде. Каза, че има изненада за мен. Знаеше, че ненавиждам рождените си дни и никога не ми подготвяше нещо специално. Обикновена вечеря – с изключение, че бяхме само двамата – и много, много секс. С две думи – обикновената ни вечерна рутина, но с малко повече чукане. Какво беше по-различното тази година не разбирах, но бях тук, седящ на шибаният диван в хола и я чаках.

Защото тя ме помили за това. Защото много добре знаеше, че нямаше как да й откажа. Защото беше тя. А станеше ли дума за нея, правех и невъзможното –възможно.

-Затвори си очите.-провикна се от кухнята.

-Любима, не може ли да преминем към частта в която те водя в спалнята и да оставим цялата тази шибания за след това?. –изпуфтях раздразнено.

Мразех изненадите. Мразех неизвестното. Мразех да не съм с поне две крачки напред с действията си от другите. Аз бях този, който правеше изненади на хората. Е, в повечето пъти са завършвали с куршуми в главите, но това е друг въпрос. Обичах да имам власт и сила. Бях ли ги постигнал? Определено. Единственият обаче, който можеше да ме разруши с едно действие или дума беше тя. Клара. Моето всичко. Целият ми шибан живот.

-Хайде, моля те. -показа глава и ми се усмихна.

-Знаеш, че като ме гледаш така, веднага ще се размекна мамка му.-извъртях очи и се засмях.

Мразех да бъда под влияние на други хора. Работих много над това и вече не го допусках. Но това беше тя. Нямах къде да избягам мамичката му.

-Хайде, Хаза. –усмихна се тя и пак впи молещият си поглед в мен.

-Добре, но после ще трябва да ми се реваншираш. Горе. В спалнята. Гола. Както и където пожелая.-затворих очи и се подсмихнах. Нямах търпение да мине цялата тази простотия, която беше намислила и да си взема подаръка, който получавах всяка шибана година, откакто бяхме заедно – аз, тя и шибаното ми легло. Само какво исках да правя тази вечер с нея. Заля ме удоволствие, а малкият Хари вече гордо стърчеше нагоре. Мамка му, нямаше да издържа още дълго.

SHE - H.SWhere stories live. Discover now