SHE - H.S

29

Неутрална гледна точка

Бела и Хари се бяха вкопчили един в друг, сякаш и двамата търсеха спасение в другия. Продължаваха ожесточената борба за надмощие, която предизвикваха с целувките си.

-Това е толкова шибано грешно, принцесо.-прошепна Хари срещу лицето й, дишайки тежко и отново разби устните си в нейните.-Спри ме.-каза едва чуто.

-Не мога.-отговори по същият начин чернокосото момиче и гладно впи устните с в неговите.-Не искам да те спирам.

Хари я хвана и я сложи да легне на дивана, настанявайки се отгоре й. Погледна я за миг и отново започна да я целува. Този път не само по устните – по вратът, носът, очите. Бела се наслаждаваше на всичко това и хвана тениската му в юмруците си, приближавайки го максимално към себе си.

И двамата бяха погълнати от страстта. Единият противоречеше на думите и действията си многократно, а другият пристъпваше принципите си за пореден път.

-Искам те. Мамка му, как те искам само.-изпъшка зеленоокият, надигайки блузата на Бела. Тя изви гръб, помагайки му да я съблече от тялото й. За миг той се спря, вглеждайки се в прекрасните извивки на момичето под него. Тъкмо когато Хари се наведе към гърдите й, лампите светнаха, осветявайки цялата къща.

Двамата буквално замръзнаха на местата си, сякаш чак сега осъзнаваха какво точно се канеха да направят. Къдравият стана набързо, хвърляйки тениската обратно към Бела. Тя смръщи вежди и цялата почервеня. Взе я и я облече, след което седна на дивана, свивайки се. Хари продължаваше да диша тежко, прокарвайки ръка през разбърканите си къдрици. Беше бесен на себе си, малкият му приятел беше твърд като камък, а главоболието от алкохола започваше да се усеща все повече и повече. Единственото, което изпитваше чернокосото момиче беше срам, но той беше смесен и с още нещо. За първи път усещаше такава страст, огън, копнеж към някого.

Нов гръм се разнесе отвън и заедно с него се чу отключването на входната врата. Найл и Зейн влязоха вътре, говорейки и смеейки се, но и двамата спряха веднага, когато видяха двамата си приятели в хола. Бела - с подпухнали устни, разрошена коса и зачервено лице, и Хари – с панталон, който щеше да се пръсне всеки момент и изражение, което не вещаеше нищо добро.

-Да не би да идваме в неподходящ момент?-попита Найл къде на закачка,къде не, но си спечели единствено сръгване в ребрата от Зейн. Хари и Бела като че ли не бяха там. И двамата сякаш бяха потънали в собствените си мисли.