SHE - H.S

46

Хари

Още със слизането ми от колата, чух виковете на Доминик. Чудесно, момчетата се бяха обадили и на него. Влязох вътре, а Найл ме чакаше до вратата.

-Главният шеф ни нареди, ако научим нещо да се свържем и с него.-побърза да ми каже, след като отправих убийственият си поглед към него.

-Аз съм вашият главен шеф!-просъсках през зъби, насочвайки се към крясъците.

Мразех, когато ми се месеха в работата. Доминик може да беше главният, но в моят екип, шефът бях АЗ.

Когато отворих черните врати, щях да излъжа, ако кажех, че не бях изненадан.

Родригес. Той ли стоеше зад всичко?

-Ще те убия. Ставай!-Доминик беше застанал над почти безжизненото и окървавено тяло, насочвайки юмруците си където му падне.-Ще гориш в ада. Ще ми се молиш да те убия.-хвана го за яката на ризата му, блъскайки го в стената. Това беше крайната точка за Родригес. Падна на земята с вик, след което загуби съзнание.

Доминик изкрещя в изблик на гняв и ритна тялото му.

-Махнете го очите ми. –обърна се към хората си, размахвайки ръка към потенциалния труп. -Заведете го в моят склад и се погрижете всяка негова собственост да изгори до основи, а тези, които работят за него, да пукнат един по един.

Мутрите му вдигнаха Родригес, завличайки го към изхода. Когато минаха покрай мен, стиснах ръце в юмруци и се въздържах, потискайки собственият си вик. Доминик прокара припряно ръце между косата си, ритайки стола на който предполагам е седяло онова копеле.

Все още не можех да повярвам, че Родригес е стоял зад всичко. Мислех, че повече няма да ми е трън в задника, но явно жестоко съм го подценил. И въпреки това, нещо не ми се връзваше. Нещата ставаха по прекалено лесният начин.

-Ще го пречупя. Няма да му дам и миг покой. Ще си плати за това, което стори на теб и Ан.-чичо ми дишаше тежко, а тялото му се тресеше от нерви. Познавах го. Искаше да удря,и то много. Още нещо по което шибано много си приличахме.

-Някой ще ми обяснили най-после какво, по дяволите се случва?-изръмжах, обръщайки се към Найл, Зейн и Лиам. Исках отговори и то веднага.

-След като закарахме Луи вкъщи, с Лиам решихме да дойдем и да притиснем Андрю Смит. Това напрежение ни убиваше. Не можехме да чакаме да се случи още нещо някого.–започна Зейн.