SHE - H.S

51

Бела

Нахлуването на слънчевите лъчи, ме принуди да отворя очите си, но бързо след това отново ги затворих. Чувствах непоносима болка в главата и глад, който не съм изпитвала от последното ми напиване преди година и половина.

Вторият опит да отворя очи, за щастие беше напълно успешен. Изправих се сядайки и облегнах гръб върху таблата на леглото. Прокарах няколко пъти ръце през лицето си, опитвайки се да си спомня какво се случи предната вечер.

Бяхме в клубът. Пих. Пих много. Танцувах и се забавлявах. После момчетата се изсипаха наведнъж от някъде. Хари и Касиди също бяха там. Натискаха се, а къдравият беше определено възбуден от нея. После дойде един мъж. Не го познавах. Помня, че имаше кафява коса и очи. Нищо повече. Дори образът му беше замъглен в главата ми. Пих още. Започнах да се отърквам и да правя неща с непознатия, които не бяха типични за мен. Предизвиквах напълно несъзнателно Хари с постъпките си.

-Боже, какво съм правила снощи?-простенах, а главоболието ми се засили при спомените.

След това ми стана лошо. Повърнах един път, след това още един път. Хари дойде.

"-Ти да не би да ревнуваш?-попита ме той, а някаква широка усмивка озари лицето му. "

"-За какво да ревнувам?-побързах да отрека, но усетих цялото си лице как пламна. Проклето, глупаво изчервяване. "

"-Имам очи само и единствено за теб.-прошепна в ухото ми."

Срам и едновременно тръпка на възбуда преминаха през мен, при този спомен.

-Повече няма да близна алкохол.-казах на глас, затваряйки отново очи, защото проклетата болка в главата ставаше нетърпима.

-Мисля че така ще бъде най-добре.-дълбокият глас на зеленоокият ме накара да подскоча на мястото си и да отворя веднага очи.

Той стоеше до прозореца с намръщено изражение, скръстил ръце пред гърдите си. Беше със сиво долнище на анцуг и бяла тениска, и осъзнах, че това беше първият път в който го виждах да носи дреха различна от черен цвят.

-Какво правиш тук? От колко време ме наблюдаваш?-попитах, а гласът ми беше като прегракнал. Гърлото ми беше пресъхнало. Свих се в леглото и се молех да не долавя смущението ми.