SHE - H.S

70

Хари

Бяха минали четири години откакто се преместих да живея при Доминик в Лондон. Четири години, в които живота ми коренно се промени. Бях се превърнал в убиец. Ръцете ми бяха изцапани с толкова много кръв, че ми се повдигаше. Но не съжалявах. Не бях отнел живота на някого незаслужено. Бори се или умри. Избрах първото и пак щях да го направя.

Вървях по тъмните лондонски улици, пъхнал ръце в джобовете на черният суитчър, с който бях. Главата ми беше сведена надолу, а качулката върху нея закриваше очите ми. Днес беше едни от онези дни, в които не бях мигвал почти четвърти ден и трябваше да разпусна, размазвайки мутрата на някого.

Ако чичо ми разбереше, че отново съм се забутал в незаконният клуб за боеве, който бях открил най-случайно преди година и половина, щеше отново да ме смъмри и този път наистина щеше да вземе по-сериозни мерки за инсомнията ми, която ме беше отказала тотално да се боря срещу нея.

-Казах, че ще ви дам проклетите пари.-някакъв глас се разнесе към мен, но бързо го игнорирах, продължавайки да вървя.

-Разиграваш ни от няколко седмици, Пейн. Парите. Веднага.-твърд мъжки и прекалено познат глас за мен ме накара да забавя крачка и да се заслушам повече.

Краката ми поеха в обратна посока, към шумът докато погледът ми не съзря двете надвиснали фигури на братята Де ла Роса, които бяха приклещили момче на моите години, може би.

-Ще броя до десет. Ако не ни дадеш това, което ни дължиш ще се запознаеш с пистолета ми.-единия положи дулото на пистолета право върху челото на момчето.-Едно...

-Моля ви, нямам парите....дайте ми още малко време.

-Две...

-Какво става тук?-попитах с тих, но същевременно твърд и овладян глас.

Двамата братя се обърнаха в моя посока, но аз все още стоях скрит в сенките.

-Ако ти е мил живота ще се разкараш, копеле.

Усмивка заигра върху лицето ми, но така бързо угасна, както се и появи. Добре,явно нямаше да ми се налага да ходя тази вечер в клубът, за да се бия. Боксовите ми круши сами ме намериха.