SHE - H.S

4

-Наистина си полудял, ако мислиш, че просто така ще зарежа живота си и ще дойда с теб в Лондон.-изсмях се в лицето на къдрокосия биполярен глупак.

От два часа стоях завързана за малък неудобен стол, ставайки свидетел на променливите настроения на този човек и ужасните му опити да ме сплаши, които за мое съжаление се оказваха напълно успешни. Разбира се, нямаше да позволя той или някой от дружките му да разберат, че съм изплашена до мозъка на костите си. Сериозно, не е ли чувал за успокоителни? Или за психиатър? Онези нали му се водят приятели, защо не го заведат да се лекува някъде и всички да бъдем щастливи? Но не, явно бяха прихванали от неговата болест и изпълняваха прищевките му като добре обучени опитни зайчета.

-Никой не те пита скъпа.- каза и направи пауза дръпвайки от цигарата си. Сега отново го играеше плашещо спокойният.Бяхме останали сами в тъмното помещение, а от това, че сме само двамата заедно, затворени, без изход за мен, ме караше сама да си тегля куршума с пистолета с който ме заплаши в началото на „срещата" ни. Сякаш допреди малко не изливаше гневът си върху доведените си хора.- Все още не схващаш как стоят нещата?!-изсмя се, поглеждайки фаса в ръката си, след което го загаси в сивата стена. Сниши главата си, за да сме очи в очи и продължи заплашително.- Нямаш право на избор принцесо. Каквото казвам Аз това ще е. От сега нататък ще бъде добре да свикваш с този факт.-твърдостта в гласът му ме накара да настръхна, а ментовият му дъх с нотки на тютюн се разби право в ноздрите ми.

Пет часа по-рано

Усещах остра болка в главата си. Опитах да помръдна крайниците си, но проблема беше, че едва ги чувствах и опита ми за каквото и да е било движение беше безуспешен.

Страхотно, непомнех да съм се напивала миналата вечер, а и щом имах такъв махмурлук положението наистина е било сериозно. Ще убия Аш задето не ме е спрял. Много добре знае, че не понасям на пиене.

Работата беше там, че когато имах нужда да споделям с някого за живота си и гадостите през които трябваше да премина, за да стигна до положението в което се намирах в момента, винаги бях пияна до козирката. Имах чувството, че така затъпявам болката от факта, че си нямах никого и съм сама срещу целият свят. Алкохола и споделянето на проблемите ми с колегата от кафенето бяха моят отдушник в повечето случаи, когато наистина не се чувствах емоционално стабилна. В тези моменти боготворях Аш, че не е от приказливите и че винаги ме изслушваше без да ме съди. Уви, също така винаги предупреждавах синеочкото да не ме оставя да пия толкова. Рядко му се получаваше. Никой не може да излезе на глава с пияната Бела и за това и не го винях.