Бела
Стоях в стаята по дънки и най-обикновена блуза. Косата ми беше в естественото си състояние, спусната малко под раменете ми, а на лицето си нямах капка грим. Хари трябваше да дойде всеки момент. Фактът, че не бях изпълнила това, което каза и не облякох роклята, която ми избра, караше сърцето ми да бие лудо. Исках все още да му покажа, че той нямаше право да се разпорежда с живота ми както си иска. Напълно съзнателно предизвиквах звяра и колкото повече стоях в неговото очакване, толкова повече ми се искаше да се откажа от ината си и да облека ужасната рокля.
След няма и минута Хари буквално нахлу през вратата. Сериозно? Този човек можеше поне да чукне. Какво, ако бях гола?
Когато ме видя, очите му се изпълниха с гняв. Край. Свършено е с мен. Отново. Сама си си виновна Бела.Зеленоокият веднага дойде до мен, изправяйки ме грубо от леглото.
-Какво ти казах аз на теб?-изкрещя в лицето ми. Беше бесен. Започна да прави опити да съблича блузата ми.
-Остави ме.-разкрещях се, опитвайки се да се освободя от ръцете му.
-Давам ти пет шибани минути да се преоблечеш и, ако не го направиш ще дойда и ще те облека сам. Насила.
Пусна ме и напусна стаята.
-Времето тече.-извика през вратата, а аз все още се опитвах да успокоя дишането си.
Мамка му. Мамка му. Мамка му.
Преоблякох се набързо, а когато се погледнах в огледалото ми призля. Приличах на разгонена кучка, която само чакаше някой да дойде и да застане между краката й. Роклята показваше прекалено много. Нямаше никакъв шанс да изляза така.
Тъкмо когато бях решена да съблека парцала от себе си и да протестирам, просейки си боя от Хари, той отново нахълта рязко в стаята. Когато ме видя сключи вежди и ме огледа отгоре до долу. Събличаше ме с поглед, усещах го. Всъщност какво можеше да съблече от мен в този момент? Проклетата рокля не прикриваше почти нищо. Догади ми се. Започнах да опъвам роклята надолу, за да прикрия поне малка част от бедрата си, но не се получаваше абсолютно нищо.
-Червено червило.-каза монотонно той, предизвиквайки моята объркана реакция.
-Какво?
-Сложи си червено червило. Веднага.-гласът му беше ледено студен.
YOU ARE READING
SHE - H.S
FanfictionТя беше неговото обсебване. Тя беше неговият лъч светлина. Тя беше лекарството за всичките му рани. Тя беше надеждата му за един по-добър живот. Тя...Тя беше неговото спасение. Черните вълнисти коси, спускащи се малко под раменете. Тъмно лешникови...