SHE - H.S

14

Неутрална гледна точка

Бела отвори сънено очи, протягайки ръце във въздуха. Чувстваше крайниците си изтръпнали и почти поносима болка във врата. Малкият диван оказа влиянието си, веднага помисли тя. Момичето застана в седнало положение и все още се опитваше да прогони сънят, който така отчаяно искаше да я събори отново. Огледа стаята, установявайки, че леглото е празно и е напълно сама. Така и не се учуди. Подозираше, че къдравият нямаше да бъде тук на сутринта. Дали си спомняше нещо от снощи? Толкова ли зле беше всичко, че се друсаше и то до такава степен, че да загуби живота си?

Това, че вчерашната случка не се е случвала за първи път я караше да потрепери. Какво, ако отново го направеше и този път наистина...не, Бела дори не искаше и да си помисля за сценарии с подобен край.

Защо? Защо се чувстваше толкова зле след случилото се? Защо изпитваше болка от страданието на човека, който й причини най-голямото зло в този живот? Защо изпитваше желанието да се затича, да го намери и да го обвие в прегръдка? Момичето все повече и повече се объркваше от мислите и чувствата си. Неможеше да мисли рационално. Да, това беше единственият отговор до който стигна, разкарвайки всички мисли и въпроси от главата си. Трябваше да се концентрира върху нещо друго, не и върху зеленоокият. 

Бела се усмихна леко, установявайки, че вече почти не изпитваше непоносимата болка в гърлото. Стана от дивана,а заедно с това и одеялото с което къдравият я беше завил по-рано падна на пода, карайки чернокосото момиче да свие вежди в объркване. Тя се наведе вземайки червената завивка в ръцете си. Първото нещо, което усети бе,че одеялото беше пропито с неговият аромат – аромата на Хари. Неможеше да го сбърка,беше невъзможно. Доближи го до носът си, вдишвайки по-добре от мириса който сякаш в този момент я опияняваше с всяка изминала минута. Бела бързо се осъзна, захвърляйки завивката на дивана като попарена.

-Какво правя? Наистина полудявам!-прошепна на себе си, потърквайки леко врат с дланта на лявата си ръка. –Дали Хари ме е завил?-отново каза гласно и изненадващо дори за самата нея, изпита непозната до сега блажена тръпка от това,че Хари, човекът с каменно сърце се е погрижил за нея.

Мислите на чернокосото момиче бяха рязко прекъснати от почукването на вратата.

-Бела, аз съм миличка.-каза Мо, завъртайки ключа и влезе  в стаята с обичайният бял поднос в ръка.