SHE - H.S

30

Една седмица по-късно

Бела

Измина поредната седмица откакто бях затворена в тази къща. Една седмица в която нямаше особена промяна от предишните. Морис се беше върнала от къщата на сина си, споделяйки, че внукът й вече бил напълно здрав и всичко е било просто лека настинка. Тя сподели за семейството си с мен. Имала трима сина, като само единият имал жена и деца. Другите двама ги виждала рядко, а от това сърцето й се късало. Съчувствах й, защото тя беше един от малкото искрени и чувствителни хора, които познавах. Тя заслужаваше най-доброто и силно се надявах, един ден да се съберат отново всички заедно. Лиам се върна ден след нея и изненадващо, беше прекалено смирен. Вече не се заяждаше с мен, за което бях много благодарна. Надявах се повече да не имам вземане даване с него. Бри и Луи се върнаха от малката си почивка и къщата веднага живна от това. Бри разказваше с удивление колко много имала нужда от това спокойствие, което изпитала през уикенда. Не спираше да повтаря каква късметлийка е, че човек като Луи е до нея. Радвах се за тях, макар й да ме болеше от това. Зейн замина за Франция, защото се оказало, че имал приятелка от там, вече цели три години. Малко се изненадах от това, защото той беше от тихите води и с нищо не показваше, че е обвързан. Няма да лъжа, че първото нещо, което си помислих за него, когато го видях, беше – "Що за странник е това?" – но с течение на времето, мнението ми за него се промени изключително много. Говореше тогава, когато трябваше. Беше уравновесен и никога не съм го чувала да повишава тон. Да не забравяме чувството му за хумор. Толкова си паснахме двамата в тази част. Горкият Найл, съсипвахме го от шеги, може би Луи и Бри също. Като заговорихме за Найл, той не изчезна за няколко дни, както другите момчета, когато имаха спречкване със зеленоокият. Каза, че Хари е най-големият глупак, когото познава и, че не трябва да му се връзвам на думите. Поне вече не. Той беше сигурен, че къдравият никога повече нямаше да ме нарани физически, но аз не бях много убедена в това. Колкото до Хари...Той почти не се вясваше в къщата последната седмица. Излизаше преди обед и се прибираше рано сутрин. Приятелите му не се тревожеха за него, защото не е било за първи път да се държи така, да не нощува в къщата и почти да не се връща в нея. Но аз изпитвах огромно притеснение от това. Не бяхме си разменили и една дума от онази злощастна сутрин. Няколко пъти се засякохме в коридора, но той напълно ме игнорира, оставяйки след себе си аромата на цигарен дим, алкохол и...женски парфюм. Болеше от това да знам, че може би всяка вечер прекарваше вечерите си с жени, или може би имаше една единствена в живота и сърцето си, при която прекарваше времето си?. Може би беше онази Клара, жената, която рисуваше, жената подарила му преспапието, което счупих? Така и не посмях да попитам никого за това. Нещата бяха що-годе добре, като изключим зеленоокият, и не исках да нагнетявам обстановката с въпросите си.