Бела
Из цялото това лутане долу – правенето на вечеря, закачките с момчетата и Бри, беше станало време за вечеря. Всички бяхме седнали на масата, а Мо носеше последните няколко неща, след което се настани при нас.
-Зейн трябва да ми бъде длъжник. Не трябва да пия никакъв алкохол, защото на мен се падна честта да ги вземам с Дейзи от летището.-провлачи раздразнено Луи.
-Стига, какво толкова?!-повдигна рамене Лиам, наливайки си вече трета чаша уиски, за последният половин час.
-Не мислиш ли, че пи достатъчно?-смъмри го Морис. Той само извъртя очи и отпи видно от течността в чашата.
-Хари няма ли да идва?-попита Бри.
-Ще отида да погледна горе, но най-вероятно спи.-Найл стана от стола си, но веднага го спрях.
-В моята стая е.-казах и моментално всички погледи се забиха в мен.-Когато се качих в стаята си, той беше там и спеше. Отначало помислих, че се преструва и е разбрал,че съм излизала без неговото знание,защото не беше събул дори обувките си, но бързо открих, че това съвсем не е така.
-Защо не ни каза по-рано?
-Защо в твоето легло?
-Още не мога да повярвам на чутото.
Въпросите и възклицанията започнаха на мига, след като спрях да говоря. Дали направих добре, че въобще им казах?
-Аз пък не мога да повярвам че си помислила, че спи. Сериозно ?!-обади се Лиам, впивайки подигравателният си поглед в мен.-Все пак той...
-Млъкни, мътните те взели.-изсъска Луи.
-Какво?-засмя се той.-Да не би да не сте казали на малката кучка за проблемът му?-отпи отново от чашата си.
Настъпи гробна тишина. Игнорирах за пореден път обидата към мен. Това, което ме интересуваше сега бе - за какво по дяволите говореше той? Свих вежди в объркванe, поглеждайки към другите за отговор, но съдейки по израженията им, много бързо разбрах, че не искат да ми споделят нищо за Хари. Найл и Луи потропваха нервно с крак, сякаш всеки момент щяха да скочат и да одерат с голи ръце Лиам. Бри, сякаш усетила и тя това,положи нежно длан върху ръката на приятеля си и видното успокоение се изписа на лицето му.
-Мисля, че ще бъде добре, ако спреш да създаваш повече проблеми. Нали ми обеща, когато се прибра, че...
YOU ARE READING
SHE - H.S
FanfictionТя беше неговото обсебване. Тя беше неговият лъч светлина. Тя беше лекарството за всичките му рани. Тя беше надеждата му за един по-добър живот. Тя...Тя беше неговото спасение. Черните вълнисти коси, спускащи се малко под раменете. Тъмно лешникови...