SHE - H.S

15

Бела

-Остави ме!-избутах Хари от себе си, разтърквайки с ръка устните си,които само преди секунди бяха слети с неговите. Очите ми започнаха да парят от непрестанните сълзи. Какво направи той? Целуна ме! Той ме целуна!

Насочих погледа си право към неговият. Очите му бяха тъмни. Зеленото като че ли се беше източило от тях, за пореден път. Беше замръзнал на мястото си и сякаш се страхуваше да помръдне. Стояхме втренчили погледите си един в друг за няколко изключително дълги секунди. Зеленоокият беше първият от двама ни,който успя да се отърси от шока. Мина покрай мен, излизайки от стаята и затръшвайки шумно вратата след себе си, оставяйки ме сама и по-объркана от всякога.

Седнах на малкият диван, треперейки. Положих показалец на устните си, усещайки все още тези на къдравият. Главата ми не можеше да побере цялото това нещо. Всичко се случваше за един миг. Бележките,побоят, моето отвличане, физическата и психическата болка, която получавах всеки ден от къдравият, скандалите ни, а сега и целувка.  По-лошото беше, че не бях безпристрастна и осъзнавах това много добре. Започвах все повече да се плаша от самата себе си и от собствените си чувства и мисли, а това нямаше да доведе до нищо добро за мен.

Защо сърцето ми продължаваше да бие толкова лудо? Защо усещах някакво странно и непознато чувство  в корема си? Защо усещах избитата червенина по лицето си?

-Бела!-гласът на Бриана се чу зад вратата и само след секунди русокосата ми нова приятелка се появи пред мен. Когато видя окаяното ми състояние усмивката веднага се заличи от лицето й.

-Белс, какво се е случило?-попита тя, а загрижеността в гласът й беше толкова очевидна. Не се сдържах. Станах прегръщайки я силно, започвайки да ридая с глас. Имах нужда от нечие рамо на което да се опра точно в този момент. Задушавах се.

-Не ме питай нищо, не сега. Просто ме прегърни.-казах на един дъх, заравяйки лице в рамото й.

**********************************************************************************

След двадесет минути вече се бях съвзела и за близо час и половина разказах снощните и днескашните събития на Бриана, непропускайки и най-малкият детайл. Тя ме слушаше много внимателно, съчувствайки ми с прегръдка или просто поставяше ръка на рамото ми. Разбира се не пропускаше да наругае къдравият.