SHE - H.S

52

Бела

Какво стана? Нещо грешно ли направих? Спазих всичките му изисквания. Ами, ако се беше отказал и беше отишъл да убие непознатия?  Настръхнах още повече при тази мисъл.

Сърцето ми щеше да се пръсне. Все още бях в шок, напрежението бясно се разпростираше по цялото ми тяло. В същото време обаче, усещах вътрешно спокойствие, от това че Хари не продължи с действията си и не ме накара да го намразя за цял живот. Ако не беше спрял и беше направил онова, за което говорихме, нямаше да успея да го понеса. Това просто щеше да бъде черешката на всичко до сега. А за мен това в момента би бил най-лошият сценарии.

Затегнах колана на халата още повече около кръста си и тичешком отидох в стаята си. Побързах да облека долнище на анцуг и суитчър, както и да премахна противният грим от лицето си.

Подпрях се до прозореца, гледайки как капките дъжд как се разбиваха силно по стъклото, а в главата ми гъмжаха множество въпроси.

"Какво, ако още някой умреше заради мен?"

"Дали щеше да се върне и да довърши започнатото?"

"Аз ли сгреших някъде?"

"Щеше ли да ме заключи отново?"

"Не бях достатъчно женствена като Касиди, това ли беше проблемът? Очаквал е друго?"

"При нея ли беше отишъл?"

Последните два въпроса ме накараха да затворя очи и да простена раздразнено.

Коремът ми изкъркори, напомняйки ми за себе си, но напълно го игнорирах. Не исках да виждам никого в момента, най-вече госпожа Стайлс, която стана свидетел на вида ми по-рано.

Неутрална гледна точка

Треперещото тяло на Хари профуча извън къщата, препъвайки ся в няколко от стъпалата по стълбището, слизайки надолу. Всички вечеряха в кухнята и не бяха чули или усетили нищо. Когато къдравият отвори входната врата се блъсна в тялото на чичо си, който беше вдигнал ръка, за да позвъни на звънеца.

-Хари?-попита разтревожено след като видя състоянието на племенника си. Беше пребледнял като платно, тялото му не спираше да се тресе и дишаше тежко.

Зеленоокият го избута с една ръка, влагайки последните си останали сили и върна всичко, което беше консумирал днес,  от дясната страна на поляната, където стоеше един от охранителите на къщата, който бързо, но и същевременно дискретно се отдръпна встрани.