SHE - H.S

26

Бела

Часът минаваше 13:00. Къщата беше все още празна с изключение на мен и спящият Хари. Проверявах го на няколко пъти, но той така и не се събуждаше. Последният път се наложи да проверя дали въобще диша. Беше ми изключително скучно и се чувствах още по-потисната, отколкото всъщност бях. Нямаше нищо интересно по телевизията, а на вън времето беше мрачно и дъждовно, което правеше стоенето ми в двора невъзможно. Опитах да изтегля някаква игра на телефона, който Хари ми даде, но и тя бързо ми омръзна.

Закуската на къдравият беше отдавна изстинала. Направих си сандвич за обяд, с малкото и последни продукти с които разполагахме и отново се настаних на дивана, броейки невидимите мухи на тавана. 

Реших отново да проверя Хари, но той си спеше все така дълбоко и спокойно, обгърнал възглавницата ми. Въздъхнах. Затворих леко вратата и бях готова да сляза отново долу в правене на абсолютно нищо, когато съзрях леко отворената врата в края на коридора. Присвих вежди. Беше ли отворена, когато идвах последните няколко пъти? Огледах се, осъзнавайки в каква параноичка се бях превърнала. Най-вероятно си е била така, но аз просто не съм я забелязала. Приближих се, надничайки леко през процепа. Щях веднага да я затворя - кълна се-  но любопитството просто ме изгаряше.

Погледът ми съзря бяло, извито стълбище. И тогава си спомних. Когато ядосах Хари и той ме домъкна в този таен за мен и за простото човешко око етаж, а аз за капак на всичко върнах и последната хапка от закуската на Мо, право пред краката му. Впрочем, гледайки къщата отвън, не можеше да се каже, че има още един горен етаж. Липсваха прозорците или поне бяха толкова добре скрити, че не можеха да се забележат.

Лъхна ме неприятно чувство, но това не ми попречи да отворя по- широко вратата и да се заизкачвам по стълбите. Колкото повече се приближавах до етажа, толкова повече коремът ми се стягаше на възел. Когато стигнах крайната си цел се огледах около себе си. Същият коридор като на другите два етажа, но с изключение, че беше два пъти по-малък, имаше само четири врати от която една единствена беше бяла. Защо другите бяха черни? Чудех се какво ли щеше да се случи с мен, ако не се бях издрайфала тогава. Настръхнах само при мисълта какво можеше да се крие между тези врати.

Беше ли редно да съм тук? Ами ако Хари се събудеше и вдигнеше скандал до небесата, както обича да прави? Тръгнах да се връщам обратно, но още на втората крачка спрях. Нямаше да мога да си намеря място докато не видех какво съдържаше този етаж и защо беше толкова изолиран и потаен. За миг усетих студени тръпки по цялото си тяло. Обвих се с ръце, потривайки длани в лактите си. Чудех се коя стая да проверя първо, но краката ми бързо се насочиха към черната в десният ъгъл. Отворих вратата и когато видях съдържанието на стаята, издишах шумно, а сърцето ми започна да бие поне два пъти по-бързо от преди.