SHE - H.S

13

Хари

Имах чувството, че някой е стъпил върху главата ми и настоятелно притиска шибаният си крак в нея. Най-после се реших да отворя очи, но след това бързо ги затворих отново, защото яркото слънце се разбиваше право в тях. Защо по шибаните дяволи имаше толкова силно слънце?  Сякаш времето напук на мен беше толкова слънчево.Отнеха ми повече минути от предполагаемото, за да установя, че това не беше моята стая. Факта, че навлизаше каквато и да е светлина ме навеждаше на мисълта, че съм прекарал нощта другаде. Миришеше ми на познат и сладък отвратителен женски парфюм и пред мен веднага изникна образа на досадната приятелка на Луи. Тя разпространява тази шибана, сладникава миризма из цялата къща така, че не се и учудвах, че вонеше така в хола.

Мамка му, главата ми щеше да експлодира. Поставих длани върху слепоочията си, разтривайки ги и обръщайки се по гръб. Мъчех се да си спомня какво стана снощи, но шибаната болка в шибната  глава просто не преставаше. Бях на ринга, сбих се, след това отидох в бара...мамка му, хапчетата. Мътните го взели...онези идиоти пак ще помислят, че съм решил да слагам край и на без това безсмисленото си съществуване. Е, този път жестоко грешаха. Не че имаше значение тяхното мнение,но пак щях да слушам лекциите им за това, колко шибано прекрасен е живота и как не трябва да се отказвам от него. Излишно е да споменавам реакцията на Морис, ако ме е видяла снощи в това състояние.

Отворих отново очи. Отместих глава, за да установя, че тъпият розов часовник на Бриана показваше 08:30 часа. Чакай, какво по шибаните дяволи правя в стаята на Луи и устата му приятелка?  Тук не трябваше ли да бъде онази лигла?  Как въобще аз съм успял да дотътря задника си чак до тук без да се пребия по стъпалата? Мамка му,какви съм ги вършил снощи? Станах рязко, а това беше една шибано голяма грешка. Болката в главата се засили стократно, но нямах време да цивря като някое бебе. Трябваше да намеря чернокоската и да и покажа веднъж завинаги какво става, когато някой не се е подчинил на заповедите ми. Каквото и да е станало снощи тя много добре знае, че не трябва да излиза от стаята. И най-важното – как въобще се е добрала до ключа? Ще я науча аз. Ако Морис има нещо общо, то вече със сигурност щях да й вдигна скандал до небето и може би щях да изрека думи, за които малко вероятно да съжалявам.

Поозъртах се още малко, прокарвайки нервно ръце през косата си докато погледа ми не се спря върху спящата фигура на малката Смит. Виждайки я там гневът ми учудващо, дори и за мен се стопи на секундата. Мисълта, че този път не беше нарушила правилата ме изпълваше с шибано блаженство. Най-после примирена и изпълняваща.