Майките се бяха развихрили я кухнята, бащите бяха на дивана а ние се опитвахме да не пречим. Бяхме в стаята на Марсел след като майките ни ни изгониха заради Марсел който постоянно взимаше от храната която приготвяха. Бяхме сложили едно единични легло на което щеше да спи той.
Докато си говорехме телефона ми звънна. Погледнах го и отново го върнах на леглото оставяйки го да звъни.
"Не можеш да го игнорираш завинаги" каза ми Елина.
"Няма да бъде завинаги. До развода а след това ще бъде завинаги"
"Какво толкова е станало между вас?" Братовчедка ми най най накрая реши да попита след като цял ден се сдържаше.
"Изневери ми" казах а те двамата ме погледнаха невярващо. Не очакваха тези мои думи.
"Съжалявам" прегърна ме тя. "Не знаех" телефона отново звънна. Дали трябваше фа му вдигна? Ами ако има някакъв проблем?
"Добре, виждам че се чудиш дали да вдигнеш или не. С Елина ще отидем да видим какво правят нашите с ти поговори с него. Личи си че го обичаш и не искаш развод. Може пък и да ума някакви обяснение"
Да, Деймън имаше обяснение което беше че няма чувства към мен и прости е искам да задоволи нуждите си.
След Кати останах дама взех телефона си, плъзнах върху екрана на дясно и поставих телефона до ухото си.
"Ало?"
"Най накрая реши да вдигнеш"
"Някакъв проблем ли има?"
"Искам да се срещнем"
"Не мога"
"Можеш. Пътувам към вас"
"Няма да ме намериш. Не съм в Русия"
"Как така? Къде си?"
"Във Франция съм" реших че няма да го лъжа
"Искам да се срещнем преди делото"
"Няма как да стане. От летището ще отида право там"
"Трябва да поговорим. Очи в очи"
"Говорихме Деймън. Мисля че казахме каквото имаме" затворих му след думите си. Изгасих телефона си и го оставих на леглото преди да излезна от стаята.
***
След вечерята която приготвиха мама и лелите ми всички се преместихме в хола около камината къдети беше и елхата а под нея беше пълно с подаръци. Разменихме си ги и всички се събраха за да гледат филм а аз си легнах. Казах ме имам силно главоболие и влезнах е стаята където заспах най спокойно.
YOU ARE READING
Стъклена Любов
RomanceЗа сравнително краткият си опит с живота съм виждал всичко. Болката, лицемерието и омразата винаги са били залепени за мен. В този ред на мисли е очевидно колко смаян бях след появата на русото торнадо в живота ми и ми показа че всъщност нищо не съм...
