Изключи телевизора с усмивка на лице. Предполагаше, че в този момент Ливия е пуснала телевизора и гледа новините. По план щеше да й каже ден преди заминаването, но сега тя знаеше. Трябваше да бъде сигурен дали тя ще присъства в събота, не знаеше защо, но просто тайно се надяваше да е там. Премести документите от масата в другия й ъгъл и се облегна на дивана, качвайки краката си на ниската масичка. Денят за него бе уморителен, както и всички други. Въпреки умората трябваше да мисли за заминаването в Азия, проблемите във фирмата, бившата му приятелка, която продължава да го издирва и заплашва с разни съдилища и още куп семейни проблеми. Кога щеше да има един свободен ден, в който да си почине добре, телефона му да не звънне с някоя лоша новина, да е някъде далеч. Може би извън страната, на спокойно и сам.
След няколко минути върна вниманието си върху документите и се опита да се съсредоточи, въпреки че умората вече го поваляше. Джъстин обикновено прекарваше времето си някъде навън, но днес определено не му беше до това. Вместо това реши да си легне по - рано, за да успее да се наспи. Но първо трябваше да прегледа плановете на новото момиче - Джесика, а след това да реши дали да изгони Роджър и Мелъди. Все още не проумяваше случилото се, не си и представяше, че ще го види с очите си. Винаги е знаел, че във фирмата му се прави секс, но не е предполагал, че ще види акта с очите си. Ако уволнеше Роджър трябваше да му намери заместник, което щеше да се случи трудно. Дълги години са работили заедно, доверието на Джъстин към Роджър бе голямо, можеше да му остави фирмата за седмица без да се притеснява какво ще се случи. А сега се чудеше да го уволни ли или не. Мелъди - тя бе млада, малко наивна, красива и наистина умна. Ако я уволнеше щеше да изпусне добър служител, тя се справяше с всичките задачи, които той й поставяше. Може би, ако станеше свидетел още един път на някаква грешка от страна на Роджър и Мелъди щеше да ги уволни, въпреки че ги харесваше като служители. Други на тяхно място досега да са извън фирмата. Джъстин набра Рождър и легна на дивана, затваряйки очи уморено.
- Няма да те уволня, но ще те държа под наблюдение заедно с Мелъди. Искам да знаеш, че ще ви следя отблизо и, ако допуснете грешка ще бъдете уволнени.
- Джъстин, виж. - той въздъхна преди да продължи. - Не е правилна постъпката ни. Можеше да заключа, можеше да бъдем на друго място, наистина съжалявам. Ако искаш уволни мен, а не Мелъди. Тя се нуждае от работата.
- И двамата оставате, ясно? - изсумтя Джъстин и затвори телефона.
Не искаше да бъде толкова груб, но нещата просто стояха в момента така.
***
Бяла риза, сив костюм, сребриста врътовръзка и силен парфюм е идеалния избор за вторник сутринта. Ако някой беше казал, че тази сутрин ще му отнеме повече време да се приготви, сигурно щеше да се изсмее. Отделеното време пред огледалото не позволи на Джъстин да закуси и изпие кафето си. Напусна къщата си заедно с куфарчето си, заключвайки след себе си. Пред къщата му беше спряна колата му, а облегнат на нея беше новият му шофьор, който започваше работа тази сутрин. Момчето беше неопитно, не знаеше как да се държи, а на Джъстин такива не му се харесваха.
- Добро утро, Бийбър. - поздрави момчето. Джъстин се намръщи и влезе в колата. Остави куфарчето си до себе си и се надвеси към предната седалка, където се настаняваше новият му шофьор, който може би нямаше да издържи повече от ден.
- Чуй ме добре, за теб съм господин Бийбър, не Бийбър или Джъстин, или както ти си решиш. И следващия път не се подпирай на колата ми. А сега тръгвай и дано знаеш накъде.
Облегна се назад и се опита да се настрои за днешния ден, сексапилната му секретарка и проблемите. Наблюдаваше ледено сградите, покрай които минаваха, от време на време хвърляше поглед на неспокопсаният шофьор, а след това отново връщаше мислите си към Ливия. Пристигнаха пред фирмата и Джъстин, както обикновено, изчака шофьора да му отвори вратата, но той така и не мърдаше от колата. Джъстин се изнерви и отново реши да поговори с него.
- Как се казваш? - попита го.
- Майкъл.
- Добре, Майкъл, явно не ти е ясно. Сутрин ме чакаш пред дома ми, не се опираш на колата, а ме чакаш до нея прав. Отваряш ми вратата, но преди това ме поздравяваш, както си му е реда. След това ме караш към работата ми, слизаш и ми отваряш вратата. В края на деня също ме чакаш тук. Също така трябва да си на линия по всяко време, защото може да ми скимне да изляза някъде. Разбираш ли ме или да те уволня докато е време?
- Да, сър, ясно ми е всичко.
Майкъл излезе от колата и отвори задната врата. Джъстин излезе и закопча копчето на сакото си. Оправи вратовръзката си и се насочи към входа на фирмата. Охраната го поздрави с "добро утро" и той отговори със същото, усмихвайки се. Мелъди, която стоеше на рецепцията и пиеше кафе също го поздрави и се изчерви от неприятната случка вчера.
- Ливия пристигна ли? - зададе въпроса си, докато поздравяваше поредния служител.
- Да, пристигна преди няколко минути. - усмихна се в отговор тя, а той бавно кимна и тръгна към кабинета си.
- Добро утро, Ливия. - поздрави я той, когато я видя на бюрото й.
- Добро утро. Кафето ви идва след минута.
- Ще те чакам в офиса ми след пет минути, за да прегледаме срещите днес, както и твоите задачи.
Момичето кимна и проследи с поглед изчезващия си шеф. Стана и приглади черната си не много къса рокля и взе чашата с кафе, която бе решила да приготви по - рано от обикновено. Взе списъка със срещите му за деня и се насочи към кабинета му. Почука и изчака одобрение, за да влезе. Остави кафето на бюрото му и седна на стола, слагайки програмата му за днес в скута си. Бе я размножила и му подаде едно копие, а другото остави в скута си.
- Срещата с японците е отменена, няма да могат да присъстват днес, затова отмениха срещата за следващата седмица. Роджър каза, че днес трябва да обсъдите новите заплати, а една госпожица поиска да се срещне с вас. Грета, ако не ме лъже паметта. Казах й, че без да говоря с вас не мога да насроча среща, защото не е от някоя фирма или нещо подобно.
- Аха, ясно. Не искам да ми уреждаш среща с Грета, ако пита за мен й кажи, че съм зает. Какво стана със съвещанието днес?
- О, за малко да забравя, ще се състои в залата за съвещания от три следобяд.
- Добре, задачите ти за днес са ето тези. - подаде й една папка с документи. - Искам да ги редактираш, ако има нещо за редакция, да ми ги донесеш да ги подпиша и да ги изпратиш в счетоводството, а след това се заеми с онова ново момиче.
Ливия кимна и напусна кабинета на шефа си. Седна на бюрото си и се зае с документите.
***
Пред сградата Майкъл чакаше новия си шеф с отекчение. Знаеше, че ще е надут, но не и толкова. Ливия пожела приятна вечер на Мелъди и охраната и зачака такси. Майкъл веднага я разпозна, знаеше, че тя работи тук, но не очакваше да я види. Приближи се с усмивка към нея, а тя се намръщи щом го видя.
- О, Лив, как си?
- Майкъл, изчезни. Какво правиш тук?
- Работя. Чакам шефа си, който по една голяма случайност е и твой шеф. - усмихна й се, а тя закопча ципа на якето си.
- Би ли се отдръпнал от мен?
- Какво толкова, скъпа?
- Просто се отдръпни, окей?
Майкъл се отдръпна и застана до колата отново като не сваляше поглед от момичето. Тя се чувстваше неловко, не искаше дори да диша един въздух с него. Таксито, което бе поръчала преди повече от пет минути, все още не беше дошло. Охраната се заговори с Ливия.
- Да те закарам? - леко груб глас я накара да се обърне. Видя лицето на шефа си и се успокои, че не е Майкъл или някой друг идиот.
- Не, няма нужда. Таксито ми ще дойде всеки момент.
- Хайде, какво толкова? Бих искал да излезем и пийнем нещо.
- Уморена съм.
- Хайде, само за час. Обещавам да те заведа у вас.
- Съгласна съм.
Джъстин се усмихна и й направи път да мине. Майкъл отвори задната врата, но Джъстин удари леко ръката му.
- Хвани си такси, аз ще карам.
Той само кимна, защото, ако кажеше нещо щеше да загуби работата си и да ядоса шефа си. Отстъпи назад и хвана таксито, което Ливия си бе поръчала. Нямаше определено да остави нещата така.
Джъстин отвори вратата на Ливия, тя се качи, благодари му, а след това и той се качи от страната на шофьора. Запали колата и потегли към любимия си ресторант. Ливия бе уморена и си личеше по изражението, което имаше. Беше бледа и с полуотворени очи. Тя си мислеше, че ще пийнат нещо и ще се приберат, но намеренията на Джъстин бяха съвсем по - различни. Искаше да я изведе на вечеря. Паркира на паркинга, а Ливия погледна намръщено.
- Аз мислех, че ще пийнем нещо.
- Ще вечеряме. Хайде.
