Гледна точка на Джъстин
Очите ми сканираха всяка частица от тялото й, когато се отдръпна от прегръдката.Все още мозъкът ми не можеше да загрее добре и да осъзнае, че Ливия е тук пред мен в цялата си прелест и изящество. Извиках на ум някой да дойде и да ме ощипе хиляди пъти, за да съм сигурен, че момичето пред мен е реално тук, а не плод на въображението ми. Усмивка грееше на красивото й лице и ужасно много исках да я целуна и да я поема в обятията си за много дълго време и да не я пусна. Хванах ръката й и я задърпах в стаята си, след което заключих вратата. Изгарях от желание да я докосна и целуна. Усмихнах се широко, докосвайки с пръст трапчинката й, а тя се изкикоти. Устните ми се спуснаха към нейните отчаяно, молейки за една целувка, от която зависеше абсолютно всичко. Придвижих ръката си към врата й и я дръпнах към устата си, молейки за тази целувка, която бях чакал дълго. Студените й ръце се мушнаха под тениската ми и топлата ми кожа настръхна при този допир. Устните на Ливия се задвижиха срещу моите, леко захапа долната ми устна, искайки вход. Повдигнах я леко и тя кръстоса крака около кръста ми. Заведох я до леглото като през цялото време не отлепих устни от нейните. Сложих я да легне и се надвесих над нея.
- Липсваше ми. – прошепнах измежду хилядите целувки, които поставих на лицето й. Започнах от челото й, спирайки се на носа и очите й, след което поех право към бузите й, достигайки до устните й. Поставих една бърза целувка там и спуснах устни към врата й. Обходих го целия с целувки, докато се наслаждавах на нейни мирис. Не този на парфюм, а естествената й миризма, която бе като наркотик за мен. Отдръпнах се от нея и й подадох ръка, за да се изправи в седнало положение. Настаних се до нея, хващайки ръцете й. Надявах се да каже нещо иначе аз трябваше да си отворя устата.
- И все пак съм тук преди да получиш всички снимки. – изкусителния й глас запя като песен в ушите ми. Тялото ми се напрегна и се приближих към нея, поставяйки ръка на бузата й.
- И аз съм щастлив от това. – прошепнах, приближавайки се към косата й. Обожавах мириса й. Може би шампоана й миришеше така, но не бях много сигурен, но обожавах това. – Дори не можеш да разбереш колко щастлив ме направи като се появи тук. И все пак съм длъжен да те попитам. – отдръпнах се от нея, изправяйки се от леглото. Приближих се до малкия хладилник и го отворих, за да взема виното, което бях забелязал още вчера. Извадих го и намерих две чаши в един от шкафовете. Сипах в двете чаши и подадох едната на Ливия. – Би ли ми казала кога дойде в Париж? – усмихнато седнах на пода, придърпвайки и Ливия към мен. Тя се присъедини след секунда и се облегнахме на леглото с опънати напред крака.
