Гледна точка на Джъстин
Ливия стоеше на дивана в кухнята и гледаше нещо по телевизията, докато ме чакаше с вечерята. Все още проумявах нещата, случили се по – рано, но въпреки това бях лудо щастлив и исках да полетя, но все пак трябваше да нахраня момичето си. Грабнах двете чинии и тръгнах към хола, където намерих смеещата се Ливия. Оставих чиниите на масичката пред дивана и седнах до нея, гледайки я. Тя изглеждаше като малко дете, но в момента бях сигурен, че е дете, защото гледаше анимационен филм.
Тя се обърна към мен за секунда, докато все още се смееше, но след това отново върна погледа си към екрана. Стоях и я гледах. И после твърди, че няма да може да се грижи за бебе. За бога, щяха да гледат заедно анимации, а аз най – вероятно щях да готвя, но бях съгласен на всичко стига да задържи бебето. Ако го махнеше щеше да ме съсипе и да ми докаже, че не може да се бори.
- Умирам от глад. – прекъсна мислите ми момичето до мен, хващайки ръката ми. – Би ли ме нахранил? – попита ме, гледайки ме сладко. Наистина приличаше на дете.
- Хайде, бебе, отвори уста. – подадох пълна вилица със спагети към устата й. Тя отвори послушно уста и засмука спагетите. Усмихнах се доволен от факта, че се храни и има настроение. Вече бе спряла да плаче и се молех да не започне отново.
- Защо не ме осиновиш? – каза, докато дъвчеше храната си.
- Вече съм те осиновил, скъпа. – казах й, бършейки устата й със салфетка.
- Искаш ли да гледаме филм? – попита ме, посочвайки телевизора.
- Том и Джери? – повдигнах вежди.
- Мне. – поклати главата си. – Ливия и Джъстин. – усмихна се, бутайки вилицата към устата ми.
- Но това не е филм.
- Това е игра. – усмихна се сладко, гледайки към празната чиния. – Наядох се, не ме храни. – тупна корема си и се облегна на облегалката на дивана. След като изядох това, което си бях сипал в чинията, ги занесох в кухнята, а след това угасих светлините и легнах на дивана до Ливия.
Беше сменила канала и този път даваха някакъв романтичен филм. Окей, разбирам, че жените плачат на такива филми, но защо трябва да го гледаме точно сега? До преди час плачеше и определено не исках да го прави отново. Исках да си говорим за бебето, исках да я разубедя и да не маха бебето.
