Стоях в тоалетната повече от двайсет минути, опитвайки се да събера мислите си. Нямах си никаква идея как щях да вляза отново в спалнята. Беше ме страх от това, което щеше да ми каже Джъстин. Изпъшках силно и опрях ръце на мраморната мивка. Вгледах се в отражението, бях втренчена в момичето пред мен повече от две минути. Имах чувството, че съм променена съвсем леко, но беше напълно нормално. Измих лицето си и се насочих към вратата, за да отида при Джъстин преди той да дойде при мен. Стъпвах тихо и несигурно. Дланите ми се потяха, дишането ми беше учестено, не знаех какво да очаквам. Вървях бавно към стаята си, за да имам време да се успокоя преди да отида при Джъстин, но истината беше, че колкото и да вървях, колкото и да се опитвах да избягам от Джъстин, това нямаше да се случи. Беше неизбежно. Спрях пред вратата и затворих очи, вдишах и издишах бавно, сложих ръка на дръжката и натиснах колебливо. Можех да се справя, можех да се справя... По дяволите, той беше прекрасен и не можех да се справя. Пристъпих нервно към леглото, където Джъстин беше седнал да ме чака. Седнах на известно разстояние от него, за да не усетя някакво глупаво привличане, което и без това усещах. Но доближех ли си до него сега – нямаше да мога да направя нищо умно след това. Сложих длани на коленете си и прочистих гърло.
- Какво искаш да ми кажеш?
- След двадесет дни заминавам извън страната. Няма да ме има няколко дни, обаче в един от последните ми дни там ти ще трябва да дойдеш. По – точно ще бъдеш докарана при мен.
Погледнах го объркано. Знаех, че ще трябва да заминава, но защо и аз трябваше?
- А защо аз трябва да дойда?
- Защото искам да видиш нещо, което аз ще видя. Просто трябва да дойдеш и без да упорстваш, окей? – премислих всяка възможност. Едва ли щях да съм полезна на някого с нещо тук, затова кимнах в знак на съгласие. Успокоих се донякъде, но сега имах нова тревога за преосмисляне. Не знаех каква е причината да замина при Джъстин. Той ми беше казал, но не ми се вярваше и просто трябваше да се примиря и да чакам да дойде денят, в който трябва да замина.
- Гладен ли си? – попитах го, завъртайки глава към него. Той ми се усмихна мило.
- Зависи какво предлагаш. Знаеш, че съм доволен на всичко. – намигна ми, а аз се изчервих и отклоних поглед. Изправих се бавно и тръгнах към кухнята.
