Гледна точка на ЛивияДжъстин сви в една уличка, карайки надолу. Минахме покрай доста къщи, повечето от които бяха големи. Джъстин управляваше колата с една ръка, докато държеше ръката ми, но понякога му се налагаше да пуска моята. Бях напрегната и притеснена от предстоящата среща с майка му, въпреки че Джъстин през цялото време ми казваше, че няма от какво да се притеснявам и, че е време да се отпусна, но това така и не се случи. Чувствах стомаха си на топка притеснение, готова да избухне всеки момент.- Спри да го мислиш. - Джъстин ме извади от мислите ми. Разтърсих главата си, прогонвайки мислите си. Връщайки се в реалността, установих, че вече сме пристигнали, защото колата бе спряла да се движи. - Майка ми е уникална и ще те хареса, защото си повече от перфектна.Джъстин хвана ръката ми, целувайки я леко, но не се задържа много, защото се пресегна към мен, за да ме целуне по устните. - Нека да влизаме, защото майка ми ни чака. Джъстин слезе от колата, а аз взех чанатата от задната седалка. След като колата бе заключена, Джъстин отново хвана ръката ми, водейки ме към къщата. Треперех, защото не знаех какво да очаквам. Ами, ако беше против връзката ни? Може би имаше значение за майка му с коя се среща сина й. Почукахме на вратата и изчакахме да ни бъде отворено. Ключалката прещрака и вратата се отвори, а пред нас застана не много висока жена, с кестенява коса и сини очи. Усмивката й стигна до ушите, докато оглеждаше лицето ми. Ето, че не ме хареса... Жената спря погледа си на сина си, но след това отново го върна към мен. Направи две крачки към мен, докато се питах дали трябва да направя няколко крачки назад. Изведнъж жената обви раменете ми с топлите си ръце, прегръщайки ме силно. Добре, не очаквах това, но не знаех да се радвам ли или не. Жената ме стискаше силно в майчината си и топла прегръдка, докато галеше гърба ми. След няколко секунди се отдели от мен, хващайки ръката ми. Задърпа ме в хола, настанявайки ме на дивана. Тя седна до мен и отново ме погледна усмихнато, докато наблюаваше как Джъстин върти очи.- Аз съм Пати. - усмихна се отново Пати, хващайки ръцете ми. - А ти си Ливия, за която сина ми говори постоянно.Пати извъртя очи и погледна сина си, който стоеше изчервен на канапето срещу нас. Двете се засмяхме, докато момчето пред нас въртеше очи недоволно. Погледнах Джъстин загрижено, докато майка му излизаше от хола, казвайки ни, че трябва да провери яденето. Станах от мястото си и отидох до Джъстин.- Какво мислиш за нея? Такава ли е, каквато си мислеше? - попита ме Джъстин очевидно развеселен от притесненията ми по - рано. Ръцете му се обвиха около бедрата ми и той ме дръпна в скута си.- Стреснах се, когато ме прегърна. Очаквах да каже нещо лошо, а тя буквално ме смачка.Джъстин се засмя, целувайки бузата ми. Ръцете му рисуваха кръгчета по голите ми бедра, докато се опитвах да го спра.- Попита ли докторката дали може да правим секс? - попита ме, докато главата ми си почиваше на рамото му.- Не съм. Дори не се бях сетила за това. - промълвих.- Кажи, че се шегуваш. Погледа на Джъстин беше безценен. Той бе еднакво уплашен, стресиран, разочарован и недоволен от всичко. Сдържах смеха си, сещайки се каква грешка бях допуснала. Явно трябваше да се обадя на лекарката, за да я попитам, защото, ако желанието на Джъстин бе силно, то моето бе умножено по пет. Намръщих се, отбелявайки си, че по - късно трябва да се свържа с лекарката.От кухнята се носеше приятна миризма, която разбуди сетивата и глада ми. Размърдах се неудобно в скута на Джъстин, докато той пишеше съобщение на някого. - Трябва да те запозная с Раян. Един мой приятел, който иска да се срещнем.- Той ли ти писа? - полюбопитствах, надничайки в телефона му. - Да, иска да се видим час по - скоро.- Ами нямам нищо против. - свих рамене, отпускайки глава на раменете му. Той изпрати съобщението си и прибра телефона в джоба си. Ръцете му обхванаха бедрата ми, прокарвайки ръце по тях. Настръхнах от допира му, но имах нужда от повече. Не издържах и целунах врата на Джъстин. Устните ми засмукаха кожата му, докато неговите ръце се опитваха да ме отдръпнат.- Не го прави, моля те. - в очите му се четеше болка и отчаяние, че не може да има сега. Спрях движенията си, поглеждайки към Пати, която съобщи, че обяда е сервиран. Седнах до Джъстин, който се погрижи да получа по - голяма порция храна. Бяхме решили да не избързваме като кажем на семействата ни, че съм бременна. Все още всичко беше ново за нас и за наше добро бе да си замълчим, а ако те имат нещо против, след време ще е твърде късно за каквото и да е. Хранех се тихо, докато Джъстин и Пати си говореха. Исках да взема участие, но умирах от глад и се бях състредоточила изцяло към чинията пред мен. За миг Джъстин погледна към мен и се усмихна, стискайки ръката ми под масата. - Е, от кога сте заедно? - попита ни Пати. Двамата се спогледахме усмихнато, преди да заговори някой от нас.- Дълго време имахме нещо като връзка, но след като разбрахме за чувствата ни се събрахме официално.Пати се усмихна, гледайки към двама ни.- Изглеждате сладко заедно. Толкова се радвам, че най - накрая Джъстин си намери чудесно момиче, което да го дари с много любов.Майчината й усмивка не слизаше от лицето й, гледайки сина си с обожание.Помогнах на Пати да измие съдовете, а след това да ги прибере, и най - накрая седнах на дивана в хола до Джъстин, който гледаше телевизия. Настроението му не се бе изпарило и се радвах за това.- Деца, искате ли да останете да спите тук довечера? - приключила с работата си, Пати дойде при нас, сядайки на дивана.- Аз нямам нищо против. - отвърна Джъстин. - Но нека питаме Лив. - той бавно завъртя главата си към мен, но аз вдигнах ръцете си в знак, че нямам нищо против.- Защо да имам против? Ще ми бъде приятно.***Намирах се в предишната стая на Джъстин, която сякаш не бе пипната, защото все още имаше плакати на известни личности по стените, колички и видео игри. Едва ли бе идвал тук, може би те си стояха тук години наред. Видях един албум със снимки оставен на бюрото му и го взех. Отворих го и забелязах само негови снимки като по - малък. Изведнъж ръцете на Джъстин се увиха около кръста ми. Отпуснах тялото си назад, докато главата му бе в извивката на врата ми.- Какво гледаш? - попита ме тихо.- Твои снимки. - Но защо са ти мои снимки, след като може да се обърнеш и да ме видиш?Извъртях очи и се обърнах, оставяйки албума на бюрото.- Но това са твои снимки като по - малък.- Още една причина да се обърнеш и да ме гледаш.
