Обикалях нервно в хола, слушайки някакви новини по телевизора, но вниманието ми не беше концентрирано върху тях. В момента изпитвах силната нужда да видя Джъстин и просто да го прегърна. Тялото ми бе студено без него, апетита ми изчезваше, дори пъпките не ме сърбяха. Очаквах да звънне на звънеца всеки момент, стисках телефона здраво, очаквайки следващо съобщение, в което да пише, че е пред блока ми или нещо друго. Ръцете ми бяха изпотени, сърцето ми биеше силно. За първи път се вълнувах толкова много. Седнах на дивана за секунда, с идеята, че ще остана задълго спокойно, но дори секундата на този диван ми се стори много. Изправих се бързо, надявайки се да чуя звънеца, но за съжаление той все още не бе иззвънял. Мамка му.Отключих телефона си, но нямах никакви съобщение или пропуснати повиквания. Последното съобщение от Джъстин беше изпратено преди около двадесет минути. Отново седнах на дивана и се опитах да бъда спокойна. Телефона ми извибрира в скута ми и аз с треперещи ръце го отключих и прочетох съобщението.Ще ми отвориш ли или да вляза сам?Скочих от дивана, хвърляйки телефона нанякъде без да се интересувам дали ще го намеря след това, отключих вратата и останах без дъх. Беше свалил сакото си и го държеше в ръце, косата му беше рошава, а под очите имаше тъмни кръгове. Изглеждаше доста уморен и точно сега исках да му покажа, че съм тук за него. Хванах ръката му и го дръпнах в апартамента, затваряйки след него. Увих ръце около врата му и го прегърнах силно, докато главата ми си почиваше на извивката между рамото и врата му. Ръцете му се увиха около кръста ми, повдигна ме, за да увия крака около кръста му и ми подаде сакото си, което аз закачих на закачалката. Широката му усмивка прикриваше донякъде умората, но знаех, че трябва да си легне след малко, а не да стои до късно. Джъстин ме отведе в хола, сядайки на дивана. Останах в скута му и се усмихвах като идиот, какъвто бях. Исках ужасно много да го целуна, а той сякаш прочел мислите ми, сля устните ни. Изстенах от докосването на устните и телата ни. През целия ден бях чакала точно това - да бъда в ръцете му, прегръдката му, да бъда до него. Устните му бяха топли, въпреки че досега е бил навън, езика му беше настоятелен, затова го пуснах веднага в устата си, увивайки моя около неговия. Ръцете му шареха по гърба ми, а моите скубеха косата му. Все още не си бяхме казали нищо, но едва ли точно сега имаше нужда от думи. - Красавице, време беше да си в ръцете ми. Усмихнах се срамежливо и се надявах поне да не се изчервя, но за съжаление това се случи. Мразех комплиментите му, правеха ме слаба. - Липсваше ми много, шефе.Усмихнах се широко, гледайки го в очите. Намигна ми и ме придърпа към устата си за още една целувка, която не отказах. Разбира се, че нямаше да откажа, та аз чаках цял ден това. Заиграх се с копчетата на бялата му риза и започнах да ги откопчавам, защото си личеше, че не му е удобно. Откопчах всички копчета и реших да сваля ризата и да му дам някоя от тениските, които беше оставил при мен, но тайно се надявах да остане без тениска.- Точно сега не съм ти шеф. - усмихна се сладко, сваляйки ризата си.- Напротив. Ти си шеф на сърцето ми.Тихият му смях изпълни помещението, което бе огласено от телевизора, на който никой не обръщаше внимание. - Ела да си легнем. Изглеждаш много уморен.- Така е, но определено се почувствах по - добре след като те видях.Изчервих се и се усмихнах, изправяйки се от скута му. Той се изправи и с ленива походка тръгна след мен.- Искаш ли да си вземеш душ? - Да, ако нямаш нищо против.Поклатих глава и влязох в спалнята ми. Светнах лампата и отидох до гардероба, за да му извадя нещо за спане. - Съжалявам, но не си оставял при мен боксерки, така че ще спиш гол тази вечер. - засмях се дяволито с гръб към него, а той просто отвърна, че е свикнал и, че аз няма да мога да спя, а не той. Замерих го с едно негово долнище, а той влезе в банята. Не знаех дали е гладен и дали трябва да му приготвя нещо. Отворих предпазливо вратата на банята и отворих вратата на душ кабината, надничайки вътре. - Да не би да си решила да се присъединиш, скъпа? - попита ме игриво.- Не, глупчо, просто дойдох да те попитам дали си гладен.- В менюто включена ли си? - попита, измивайки шампоана от косата си.- Не, до колкото знам не обичаш да ядеш хора.- Не обичам да ям хора, но обичам да ям теб, мила. - намигна ми.- Джъстин. - скарах му се през смях и затворих вратата на кабинката. - И все пак ще ти приготвя нещо набързо. - Изчезни преди да съм те дръпнал вътре. Знаем добре, че ще осъмнем в тази баня.Засмях се и отново затворих вратата. ***Малко след десет сутринта се надигнах от топлото и празно легло. Натъжих се леко, но знаех, че Джъстин е на работа и няма как да стои цял ден с болната си... и аз не знам какво точно. Протегнах се лениво, но наистина не ми се ставаше, а и знаех, че най - вероятно мама е тук и щеше да ми опява, ако се е срещнала с Джъстин. Изправих се едвам - едвам от леглото, оправих го набързо и прибрах тениската на Джъстин в шкафа. Усмихнах се, когато видях бележка на нощното ми шкафче."Ще ти се обадя по някое време. Направих ти закуска, защото си важна за мен. До скоро, сладурче." - Шефа на сърцето тиУсмихнах се още по - широко и с бележката в ръка тръгнах към кухнята. Нямаше следа от майка ми, което беше горе - долу добре. Видях палачинките на плота, както и конфитюра от малини до тях. Седнах на един от столовете и се заех с омитането на всички палачинки. Реших да напиша съобщение на Джъстин, за да му благодаря за закуската, но щях да го направя по - късно. Докато ядях палачинките си направих кафе, набирайки Мелъди.- Здравей, скъпа. - веселия й глас подобри и без това доброто ми настроение.- Мел, знаеш ли дали Джъстин има някакво заседание?- О, в момента е в заседателната зала и се разправя с момичето, което те замества. Да знаеш, че има да оправяш доста неща като се върнеш, защото тази е объркала абсолютно всичко и Джъстин е вдигнал кръвно.- Наистина ли? - попитах очудено, отпивайки от топлото кафе. - Обещах му да му направя програмата за седмицата, но това момиче проваля абсолютно всичко. Искам да се запозная с нея.
