Синята рокля на Ливия стигаше малко над коляното й, а високите й сини обувки подхождаха идеално на тоалета й за вечерта. Нанасяше последни щрихи по грима си, косата й бе вързана на прилежна опашка. Изненадващо за нея, Джъстин беше я поканил на някаква вечеря с някаква негова позната от университета. Още, когато бе разбрала, че е позната, а не познат, веднага изпита едно гадно чувство в гърдите. Донякъде се радваше, че ще е с Джъстин. Поне щеше да го пази от онази, която сигурно щеше да се притисне в него и да го завлече в някоя хотелска стая. Само при тези мисли тялото й започваше да трепери, а гнева да се надига. И все пак нямаше основания да ревнува. Не, тя не ревнува. Само пази своето. Или не точно, защото той не е неин. Или пък е? Но защо да е? Трябва ли да е? Не, той не е неин. Но тя иска, нали? А тя знае ли какво иска? Да? Не?
- Ливия, хайде. – извика Джъстин от своята стая. Ливия взе чантичката си и излезе от стаята си. Джъстин бе с гръб към нея и дори не я забеляза. Едва, след като чу токчетата й, се обърна с усмивка, но изведнъж тази усмивка замръзна.
- Мамка му, все пак наистина ми трябват по – широки панталони. – прошепна удивен от облеклото й.
- Имаме време, за да ги смениш. – отвърна му Лив.
- Така е. Имаме време и ти да смениш тази рокля. – изръмжа в ухото й.
- Да, ама не. – отдръпна се от него и го огледа.
- Майната ти. Хайде, нека тръгваме преди да съм решил, че ще е по – добре да си останем тук, в леглото, на масата или където и да е.
Ливия се стъписа и едвам преглътна, а след това се усмихна хищнически на шефа си и тръгна към вратата. Джъстин изпсува, оглеждайки задника на Ливия в тази рокля. Вървеше плътно зад нея, а в асансьора я бе притиснал до стената, дишайки тежко във врата й. Не я целуна, не направи нищо.
Когато излязоха от ресторанта, Ливия вървеше зад Джъстин към ресторанта на хотела, в който щеше да се състои вечерята с познатата на Джъстин. Той я видя на една маса и прошепна на Ливия да тръгне след него.
- Кучка. – промърмори тихо тя, а Джъстин само я погледна, а след това засмя. Двамата се приближиха до масата, а момичето веднага се изправи щом ги видя.
- Джъстин. Толкова се радвам да те видя. – леко изпищя Вероника и го прегърна, а Ливия въртеше очи. – Кой е това? – попита Вероника, оглеждайки момичето, облечено в синя рокля.
