Ден преди напускането на Азия, Ливия реши да се отдаде на шопинг, като си купи разни неща, с които да запомни посещението си тук. За нейно огромно съжаление Джъстин реши да замъкне гъза си с нея. Категорично отказваше да му говори, ако я попиташе нещо или мълчеше, или кимваше, или се правеше, че не го чува. Обикаляха един от най – големите молове тук, Джъстин гледаше някакви мъжки дрехи, а Ливия гледаше предимно рокли, с които да съблазнява шефа си на работното място. Усмихната млада жена се приближи към Ливия, за да я попита дали има нужда от помощ. Ливия насочи поглед към роклите, питайки за нейния номер или определен цвят. Най – накрая се спря на една черна рокля с колан, с една презрамка, патешко жълта рокля, с дълбоко деколте, разбира се, и стигаща до коленете. Продължи с огледа си, спирайки се на червена, розова, синя и бяла рокля. Влезе в пробната и започна да пробва всяка рокля. Докато закопчаваше ципа на жълтата рокля, вратата на пробната се отвори. Ливия, който беше с гръб към вратата, се обърна стъписано и се озова на няколко сантиметра от Джъстин. Той дишаше тежко и дъхът му се удряше в лицето й.
- Приличаш ми на патенце. – прошепна дрезгаво.
- Приличаш ми на натрапник.
Джъстин се усмихна и завъртя Ливия, за да закопчае ципа на роклята, който се намираше на гърба й.
- Тази рокля трябва да я вземеш задължително. Подчертава извивките на тялото ти, слънчице.
- О, млъкни и престани с тези прякори. Ако трябва да ги броя ще излязат повече от петдесет.
- О, Ливи, не се пали. А сега ми кажи всички рокли ли ще купиш?
- Абсолютно не. Ще взема четири от тях, другите ми стоят ужасно.
- О, ами добре. Хайде, преоблечи се и да тръгваме.
Пресегна се, за да откопчае ципа й, премахна презрамката и започна да спуска роклята надолу, докато не я премахна и тя не се събра в краката й. Джъстин отмести косата й настрана, целуна рамото й, а тя затвори очи. Сърцето й туптеше, защото не знаеше какво да очаква. Не можеше да знае какво ще направи нейния тъпчо, ала каквото и да стореше тя щеше да го приеме съвсем спокойно.
- Трябва...
- Шшт, тихо.
Устните му се спуснаха към сутиена й, откопча го и го свали без проблем. Закачи го на закачалката и седна на столчето, поставено пред огледалото. Дръпна Ливия към себе си, за да седне в скута му. Ръцете му се спуснаха към голите й гърди, а Лив се опитваше някак да се измъкне, преди да ги хванат и глобят, а след това изгонят. Това не беше никак правилно. Можеше да го направи навсякъде другаде, но явно трябваше да е точно сега и точно тук. На неправилното място.
