Устните ми се разделиха една от друга, образувайки буква "о". Отпуснах ръцете си до бедрата ми, опитвайки се да асимилирам всичко случващо се. Донякъде ми беше смешно, но веднага в ума ми се настани това, че трябва да прибера всичко след това. Приближих се към Джъстин и отново го попитах какво прави, но той само ми се усмихна хищнически и някак гордо, след което се доближи до мен. Хвана ръцете ми в шепите си и погледна очите ми за момент, а след това се засмя на нещо, което най - вероятно сега му е хрумнало. Постави нежна целувка на челото ми и отново върна погледа си към дрехите на леглото ми. Всъщност всичко беше бельо и то от това, което рядко обличах.- Какво става тук? - попитах, оглеждайки ярко червеното си бельо. Джъстин проследи погледа ми и пое в ръцете си червените бикини, заедно със сутиена и ги размаха пред лицето ми. - Не мисля да нося това скоро. - намръщих се и с това разочаровах Джъстин, който вече си бе съчинил разен сценарий в главата си, включващ мен и това бельо. - Мисля, че е време да стегнеш багажа си за Париж. Аз просто ти помагам. - Ако имах думи щях да ги използвам. - повдигнах ръце, а Джъстин сложи пръст на устата ми.- Тихо, използвай хубавата си уста за целувки, а не за приказки.Приближи лицето си до моето и духна топъл въздух срещу устните ми. Изкикотих се и устните му се залепиха за моите. Обожавах моментите, в които заедно се смеехме, забавлявахме или просто се усмихвахме един на друг без да има някаква причина. - И така. Мисля, че щом червеното бельо влезе в куфара ти всичко ще е окей. - изкикоти се Джъстин, след което прочисти гърло. - А сега е време да те попитам къде беше. Все пак ще ти ставам съпруг. Преглътнах трудно и се опитах да игнорирам думите му. Как така ще ми става съпруг? Това би трябвало да е шега. Не казах нищо, а просто се усмихнах.***Гледна точка на ДжъстинРоджър кимна на рецепциониската, която упорита заяви, че стая за двама няма и скоро няма да бъде освободена такава. Намръщих се и излязох от хотела, в който се намирах. Предположих, че момичето, което заместваше Ливия е направило резервация в хотела като е запазила една стая за двама и една самостоятелна. Всичко беше объркано. Набрах номера на Ливия и се надявах да ми вдигне веднага.- Здравей, скъпи ми французино. - веселият й глас отекна в ухото ми. Усмихнах се щом чух топлия й и мек глас. - Здравей, нюйоркчанке. Имам мисия за теб. - Да се съблека гола и да се снимам, след което да ти пратя снимката? - попита с голяма доза сарказъм. И двамата избухнахме в смях, но аз останах сериозен. Исках такава снимка.- Всъщност това е една от мисиите.- Ти каза, че имаш една мисия.- Да, но вече са две. Първата е да поровиш за хубави хотели в интернет, да се обадиш и да резервираш стая за двама. Засега ще отседнем в един, но в него няма свободни стаи за двама. Втората мисия е да се съблечеш и да ми изпратиш няколко еротични снимки. - прехапах устни и поисках да остана сам в стаята си. Роджър излезе от хотела и ми помаха да го последвам.- Еротични снимки? - представих си как повдига вежди и е ядосана, но въпреки това усмивка грее на прекрасното й лице.- Да, бих искал да притежавам такива.- Интернет е пълен, скъпи. Можеш да си дръпнеш много от там.- Но не мога да си дръпна Ливия, нали?***Влязох в стаята и усетих миризмата на препарати, с които обикновено чистят стаите. Оставих куфара си на леглото и свалих сакото си. Полетът беше уморителен, а това, че Ливия нямаше да е тук през тази седмица ме убиваше. Щеше да е тук едва след понеделник, което значеше, че седем дена щях да тъпея из улиците на Париж или пък да ходя по скучни заседания. Свалих обувките си, хвърляйки ги на пода, а след това премахнах ризата и панталона си. Изрових нещо удобно от куфара си и оставих телефона на нощното си шкафче. Очите ми се затваряха и умората надделяваше, но мелодията на досадния ми телефон прекъсна опита за съня ми. Плъзнах пръсти по екрана, за да прочета съобщението." Искаш ли да играем на една игра? Поиска да се снимам гола - направих го, но този път имам задача за теб. На всеки час ще ти пращам парче от цялата снимка, а ти си този, който трябва да сглоби всички парченца. Тик так. Времето тече."Видях прикачената снимка и тя беше на едната й гърда. Устата ми увисна и сънят незабавно изчезна. Това щеше да е забавно. Нямах търпение да мине още един час и да получа следващото парченце от "Пъзела Ливия."" А каква е наградата?"Натиснах изпрати и тя мигновено ми отговори." Аз."Подсмихнах се и оставих телефона на нощното шкафче, опитвайки се отново да заспя.***За двата часа, в които спях, бях получил две съобщения с още две снимки, които трябваше да прибавя към другата. Този път на едната снимка се видя бенката на другата й гърда и се натъжих, че сега не е тук. Под първата снимка пишеше." Това е втората снимка от пъзела. Знам колко обичаш бенката. ;) Очаквай още"Втората снимка беше на една част от бедрото и коляното й." Не искам да знам колко си надървен." И аз не исках да знам колко съм надървен, но за жалост знаех и това ме убиваше. Оставих телефона настрана и започнах да мисля начин как да свържа всички снимки и най - удачното беше да принтирам всички снимки и да започна да ги редя. " Повярвай никой не иска да знае колко съм надървен. Колко парченца от теб са, скъпа?"" Около двадесет. Съжалявам, че ще чакаш много време, за да ме видиш гола, но това е единствения начин."Можех да си представя как стои на леглото си и се кикоти като ученичка. " Мисля, че вече обичам пъзелите. Ти си любимия ми и единствен, разбира се."" Радвам се, скъпи. А сега изчезвам, защото мама ме вика, но няма да забравя да ти изпратя снимка."
