След като успя да се изправи от дивана, нормализира дишането си и се опита да преодолее срама, Ливия тръгна към стаята си, за да се облече по - прилично. Ток все още нямаше, затова взе със себе си запалената свещ. Все още беше разтърсена от случилото се преди няколко минути, с Джъстин не си размениха нито дума. Не, защото нямаха какво да си кажат, а защото не знаеха как да подходят към самия разговор. Ако Ливия си отвореше устата можеше да каже нещо, което всъщност трябва да остане дълбоко в нея, същото бе и при Джъстин. За първи път не знаеше какво да каже или направи, а сега, стоейки на дивана, губеше всякакви шансове. Изправи се лениво и тръгна след Ливия. Стараеше се да бъде тих, но тя бе усетила стъпките му. И двамата дишаха тежко, Джъстин я притисна до стената, а тя за малко да изпусне свещта. Гърдите й опираха студената стена, единия крак на Джъстин беше между нейните два, топлия му дъх галеше кожата на врата й. Въдъхна шумно и опря едната си длан на стената. Двете ръце на Джъстин бяха над главата й, подпирайки се на стената, погали я по косата и зарови носа си там. В момента Ливия се чувстваше като в капан и то в собствения си дом. Изпъшка щом Джъстин ухапа нежно ухото й, а след това се отдръпна от нея. Тя се подпря на стената, опитвайки се да запази равновесие. Джъстин се подсмихна на реакцията й, и влезе в стаята й съвсем спокойно. Тя въздъхна шумно и бавно влезе в стаята си, опитвайки се да не се спъне в някой предмет. Джъстин беше седнал на края на леглото с очевидното намерение да не напуска стаята. Ливия мина покрай него, но за огромно нейно съжаление бе спъната от крака на Джъстин. Пльосна се на пода, изпускайки свещта. Джъстин веднага се втурна да й помага, усмивката му не слизаше от лицето му. Ливия хвана протегнатата ръка, но не успя да се задържи. Беше си изкълчила глезена.
- Защо го направи? - попита го едва, когато се озова на леглото, а той с цялата си наглост легна до нея.
- Сега поне има защо да остана. - подсмихна й се и кимна към глезена й. Ливия въздъхна ядно, в следващите няколко часа нямаше да може да стъпва нормално.
- Ще донеса лед. - оповести Джъстин, а тя му кимна, радвайки се, че ще излезе от стаята. - Искаш ли нещо за хапване? - попита я преди да излезе от стаята. Лив му поклати отрицателно глава. Той излезе от стаята и я остави сама. Ливия не желаеше той да остава в дома й, причина нямаше. Или поне тя не искаше да изтъква причина, чувстваше се неловко около него, а и той винаги говореше някакви мръсни неща. Все още се чудеше как е оцеляла девствеността й покрай него. Джъстин прекъсна мислите й като застана пред нея с торбичка лед в ръка и банан. Изсумтя щом видя банана. Явно му харесваше да си играе с нея.
- Искам да се опознаем. Да си задаваме въпроси? - попита я, докато слагаше лед на глезена й.
- Оф, добре. - съгласи се.
- Така, аз съм първи. - легна до нея на леглото, обръщайки глава към нея. - Хм, първият ми въпрос е следния: девствена ли си? - ухили й се перверзно, а Ливия моментално се цапна мислено по главата. Не очакваше да я пита това, а по - скоро как се казват родителите й, къде е учила и разни такива.
- Аз, ъмммм... Да. - бузите й почервеняха, а усмивката на Джъстин изведнъж изчезна. За пръв път му се случваше момиче на повече от двайсет години да е девствено. Изведнъж сякаш и той се засрами, но отново се усмихна.
- Добре, твой ред е.
- С колко жени си спал?
- Не много, но не съм спал с една жена, а много искам. - намигна й. - Аз съм наред отново. Аз ли бях този, който те доведе до първия ти оргазъм?
- Да. - отвърна сковано. Радваше се, че се на тъмно и той не можеше да види колко е червена в момента. Но той добре знаеше, че е засрамена и точно това го забавляваше. Неспокойствие връхлетя Ливия. Един въпрос я мъчеше. Не знаеше да го пита ли или не. Преглътна бавно буцата в гърлото си и смело попита: - Колко сантиметра е пениса ти? - сложи ръка върху устата си, а Джъстин се засмя силно. Сега вече бе наясно, че това момиче иска да се запознае с пениса му отблизо.
- Ако искаш провери сама. - смигна й.
- Не, благодаря.
- Какво толкова? Не е толкова страшен. - отвърна й, шегата не липсваше.
- Аз, не, не искам. - Ливия беше ужасно притеснена, за момент съжали, че го попита. Но какво пък? Просто си задаваха въпроси.
- И все пак ще ти отговоря. Не мога да кажа нищо за пениса си, искам самата ти да прецениш какъв е размера му. - липсваха му червените дрехи и идеално можеше да се води за дявол, легнал до ангел, изчервен ангел.
- Може ли да видя гърдите ти? - попита я. Сърцето й щеше да изскочи.
- Не, разбира се.
- Но защо? - намръщено я попита. До преди час се огъваше под него, а сега се срамуваше да покаже гърдите си.
- Така.
- Но преди малко, когато бяхме долу, ако бях съблякъл суитчъра ти щеше ли да имаш нещо против да видя гърдите ти?
- Не. - отвърна след минута мълчание.
- Знаех си. Защо тогава не искаш да ми ги покажеш сега?
- Срам ме е. А и не съм длъжна. - скръсти ръце пред гърдите си и го погледна сърдито. И двамата изведнъж млъкнаха. Може би вече не знаеха какво да си кажат. Сякаш бяха изчерпали темите на разговор, които винаги опираха до секс.
- Ще дойдеш ли на бала с маски утре вечер? - пръв наруши тишината Джъстин.
- Не мисля. - отвърна му тя.
- Искам да си там.
- Защо?
- Не знам, просто искам. Какво толкова, ако дойдеш?
- Не мисля.
- Как мога да те накарам да дойдеш?
- Като се махнеш от дома ми.
- Наистина ли искаш това? - огледа лицето й, за да види някаква изписана емоция. Нямаше такава.
- Да, моля... ви.
- Пак ли започваш с това "вие"?
- Да, вие сте ми шеф и трябва да се отнасям с уважение към вас.
- Говори с мен на "ти", окей? Поне, когато не сме на работа. - погледна я в очите, а тя кимна леко.
Дълго време Джъстин се чудеше дали да остане или не. Преди секунди му бе казала, че не го иска тук. Как щеше да я остави в тъмното и с наранен глезен? Да, щеше да се оправи до няколко часа, но нямаше ток. Ами, ако посред нощ се събуди и й се доходи до тоалетна? Ако се спъне някъде? Ако се нарани отново? Тогава няма да е тук.
- Искам да остана.
- Защо?
- Загрижен съм.
