Силно почукване огласи стаята. Джъстин се изправи от Ливия и й подаде ръка, за да се изправи. Отново я загърна с халата и отиде да провери кой чука, въпреки че беше ясно, че е някой от персонала на хотела. Щом отвори вратата забеляза някакво младо момче, което носи вечерята им. Направи му път да мине, момчето остави храната на масата в стаята и се оттегли, пожелавайки приятна вечер. Джъстин хвърли поглед към вечерята – лазаня, зелена салата, купа с плодове и лист с вината и десертите. Огледа вината, но прецени, че десертите ще ги избере заедно с Ливия. Извади си боксерки от куфара, сиво долнище на анцуг и черна тениска. Облече се набързо и отиде в стаята на Ливия, но влезе без да чука. Момичето тъкмо се опитваше да закопчае сутиена си, но бе тотално прекъсната. Стресна се и както винаги непохватните й ръце изпуснаха сутиена. Опита се да прикрие гърдите си с ръце, но Джъстин се озова бързо до нея. Усмивка озари лицето му, когато видя червенината по бузите й. Клекна, за да вдигне сутиена й, огледа го, а след това го метна обратно в куфара й.
- Не мисля, че ще ти е нужен. – прошепна й тихо.
- Щ – ще ми т – трябва.
- Не мисля така. Хайде, облечи се, но не си слагай сутиен, няма да ти е нужен. Чакам те след няколко минути.
- З – защо?
- За вечеря. – усмихна й се и излезе от стаята й. Момичето погледна към тавана на стаята, сякаш се обръщаше към Бог.
Извади от куфара си една широка бяла тениска с черен надпис и черен прилепнал клин и се облече. Влезе в банята и застана пред огледалото, започвайки да сресва косата си. Порови в чекмеджетата и откри сешоар, с който да изсуши косата си. Влезе отново в стаята и седна на леглото, търсейки контакт. Включи сешоара и започна да суши косата си, внимавайки да не остане нито един мокър кичур. След като приключи отново среса косата си внимателно. Огледа се в огледалото и изчисти остатъка от грима си с памучен тампон. Погледна телефона си за пропуснати повиквания, но такива нямаше. Набра майка си, за да й съобщи, че е пристигнала. Жената вдигна на второто позвъняване, леко притеснена. Щом чу, че дъщеря й е добре, се успокои. Лив й разказа за полета, че в хотела е чисто, но реши да не споменава, че е в една стая заедно с шефа си. Всъщност не точно, но все пак. Затвори телефона и го остави на нощното шкафче. Все още не знаеше дали да отиде при Джъстин или не. Докато разума и сърцето спореха, Ливия отваряше вратата. Лъхна я приятна миризма. Пристъпи напред и намери Джъстин седнал на един от столовете около масата. Съвсем тихо се приближи и седна далече от него. На Джъстин това не му хареса и се премести до нея. Усмихна й се мило и започна да се храни.
