Седнах на дивана с лаптопа в скута си, очаквайки имейл от Мелъди с малко информация за асистентката на Джъстин. Докато чаках реших да се захвана с програмата му за седмицата, а може би трябваше и за другата, защото още нямах представа колко време ще отсъствам. Надявам се скоро да се върна на работа, но не да ми се наложи да оправям нечии каши, а да върша работата си, както досега. Проверих пощата си още веднъж, за да проверя дали имейла не е дошъл, но все още пощата ми беше празна. Станах от дивана и отидох до кухнята, за да си направя кафе, за да ми даде необходимата енергия, с която да направя програмата на Джъстин, а след това да имам нужния кураж, за да се изправя лице в лице с асистентката му. Опитвах се да не мисля как изглежда тя, но всеки път си я представях - блондинка, с ужасно къса рокля или пък пола, голямо деколте, което цял ден е пред очите на Джъстин. Разбърках яростно кафето си и се върнах отново в хола. Настаних се удобно на дивана и отново погледнах пощата си, но този път имах имейл, но не от Мелъди, а от Джъстин. Обикновено или ми звънеше, или ми пишеше съобщение. Отворих писмото." Скъпа, радвам се, че искаш да се срещнеш с блонди, а още повече ме радва това, че искаш информация за нея. Не е ли леко странно?"Джъстин Бийбър, твоя шеф Присвих очи към екрана и натиснах "отговори"." Скъпи, радвам се, че се радваш. Наистина ли е блондинка?"Натиснах изпрати и паниката ме заля. Значи наистина е блондинка или поне той ми казваше това, за да ме дразни. Да, в момента той се опитваше да ме дразни и най - вече да ме накара да ревнувам. Получих отговор." Блондинка е, но мисля, че не е естествена. Не съм сигурен. Ще ти пиша после. ;)"Намръщих се и не му отговорих, надявайки се да е разбрал, че съм прочела имейла му. Грабнах телефона си и писах на Мелъди да я питам дали е могла да събере малко информация за това момиче, а тя ми отговори почти веднага, че ще ми изпрати имейла до няколко минути. Стоях и се взирах в екрана, чаках да ми пише, но и се страхувах, защото я бях помолила и за снимка на това момиче. Голямото чакане най - накрая приключи, когато при повторното ми зареждане на страницата - получих имейла. Отворих го предпазливо и видях снимката й - руса коса, но с тъмни корени, което означава, че не е естествено руса, зелени очи и странен нос. Слязох малко по - надолу, за да прочета какво ми е пратила Мелъди. Исках да изтрия снимката на тази от мозъка си, но на този етап виждах само нея. Зачетох малката автобиография на русата красавица.Име: Фиона РеймъндРодена на 14.07.1989Завършила Нюйорският университет, не се е омъжвала, живее сама, няма си приятел и още по - важното - прави голяма бъркотия във фирмата.Спрях да чета, останалото не ми беше чак толкова интересно, а и не се интересувах повече от това. Видях имейла и телефонния й номер в края на имейла, затова реших да й се обадя, за да се срещнем. Взех телефона си, отключих го и въведох номера на тази Фиона. Допрях телефона до ухото си, надявайки се да ми вдигне в най - скоро време. След няколко сигнала свободно, блонди вдигна. - Ало? - чух дразнещия й глас.- Търся Фиона Реймънд. - Да, с какво мога да ви помогна? - запазих самообладание и поех огромно количество въздух.- Обажда се Ливия, секретарката на Джъстин Бийбър. - О, здравейте. С какво мога да ви помогна? - ако още един път ме попита с какво може да ми помогне, не съм сигурна дали на нея някой ще й помогне.- До колкото разбрах има някои неща, които сте объркали.- Да, за което се извинявам, но съм нова тук. Как върви бременността? - попита и едва не паднах от дивана. Мамка му, всички ли си мислят, че съм бременна? Защо не знам нищо за това?- Не съм бременна, Фиона. Искам да се срещнем, за да ви дам изготвената от мен програма за седмицата на господин Бийбър.- Но аз вече я направих.- Както казах - искам да се срещнем. Ще ви изпратя адреса, на който искам да се видим. Лек ден. Не изчаках отговор от нейна страна, а просто й написах адреса си, в колко часа да дойде и да ми се обади, когато пристигне, за да сляза и да й отворя. Получих отговора й веднага.***Малко по - късно си взех душ, сложих си дънки и суитчър и седнах на дивана в хола, за да гледам телевизия и да довърша графика на Джъстин. Цял следобед мислех за него и защо не ми е писал, но предполагам е бил зает с онова блонди, което не може един график да проследи. Реших да му пиша." Свободен ли си?"Натиснах изпрати и продължих работата по графика му. Имаше няколко късни срещи, които ме притесняваха, защото обикновено той идваше вечер вкъщи, но може би щеше да се наложи да идва по - късно. Получих съобщение може би десет минути след като бях му изпратила аз." Вече да. Днес е ужасно скапан ден, както и вчера и онзи ден."" Това сигурно е ужасно. :( "Изведнъж телефона ми започна да звъни и усмивка се появи на лицето ми.- Повече от ужасно. - каза ми той, а аз се намръщих леко.- Блонди не се ли справя.- Днес изпусна половината документи, докато слизаше по стълбите. За малко да ме спъне. - чух го да се смее, затова и аз се засмях. - Мисля, че ви липсвам, шефе. - отвърнах с усмивка, въпреки че той не можеше да я види.- Тук мога да превъзмогна липсата ти, докато липсата в сърцето ми... аз не мога, сърцето ми също не може да превъзмогне липсата ти.- Липсваш ми повече от всичко. Прошепнах. Понякога се плашех от това, че макар и да не сме се виждали няколко часа той ми липсва много.- Благодаря за закуската. - казах след едноминутно мълчание.- Бих ти правил закуска всяка сутрин, скъпа.***Фиона ми се обади точно в шест вечерта и аз набързо слязох, за да й отворя. Гледката ме стресира, защото грима й се бе размазал заради дъжда, който валеше, а дрехите й не бяха подходящи за работа или поне не бяха подходящи за работа при моя шеф. Усмихнах й се и се представих, а тя ми подаде ръката си, която дълго време обмислях дали да хвана, но в крайна сметка го направих. Поканих я да се качи с мен горе и тя тръгна зад мен. Докато бяхме в асансьора не си казахме нищо, но аз само чаках да влезем в апартамента ми, за да започна разговор. Отключих входната врата и я поканих в хола, където беше лаптома ми и разпечатаната програма на Джъстин. Донесох й чаша вода, защото пожела само това и се настанихме.- Поканих те, за да си поговорим относно работата. Все пак не искам, когато другата седмица се върна на работа да намеря объркани документи, разменени срещи или дори загубени важни книжа.- Съжалявам, че съм объркала, но абсолютно никой не ми показа какво да правя.Изсмях се, но сложих ръка пред устата си, за да се спра.- Това не е така, Фиона. По - добре да се захващаме за работа, отколкото да си говорим празни приказки.Тя кимна и извади програмата на Джъстин за тази седмица, която бе цялата надраскана в червен химикал. Подозирах, че това са обърканите срещи. Въздъхнах, вечерта щеше да е дълга и вероятно нямаше да се видя с Джъстин. Реших, че трябва да оправим програмата за тази седмица, затова седнахме пред лаптопа, за да въведем всичко там, а след това да се обадим на някои от клиентите, с които Джъстин трябва да се срещне.- Знаеш ли дали Джъстин е женен? Фиона зададе смъртоносния въпрос, с който ме прати във въздуха за секунда. Исках да хвана русата й коса и да измета дома си с нея.- Блонди, до колкото знам господин Бийбър не е женен, но не е и свободен. - натъртих на "господин" и "не е свободен".- Добре, добре, съжалявам, че попитах.Усмихнах се победоносно и писах съобщение на Мелъди, че трябва да оскубя това блонди, а тя ми изпрати много хилещите се емотикони, с които ме разсмиваше през цялата вечер.***Гледна точка на ДжъстинПаркирах колата си пред бара на Джеймс, с който се бяхме разбрали да се видим тази вечер за по едно питие и както той поиска - да му разкажа коя чукам в момента. Беше твърде груба дума, но приех да се видим. Поздравих охраната, а след това и няколко от гостите в клуба. Музиката отново беше усилена на макс, а пияни и не чак толкова пияни момчета и момичета танцуваха лудо. Проправих си път през тълпата, за да стигна до бара, където видях Джеймс. Потупах го по гърба с широка усмивка и седнах на стола, отпивайки от вече поръчаното за мен питие.- Бийбър, време беше да дойдеш и да навестиш твоя стар приятел.Засмях се и върнах чашата на бара.- Бях доста зает. - надвиках музиката.- С това да чукаш онова момиче, което дойде веднъж с Вивиан?Извъртях очи и пресуших чашата си. Махнах на бармана, който наля в чашата ми уиски.- Не точно. - алкохола изгори гърлото ми и, въпреки че бях свикнал, сбърчих вежди. - Мислех над последните ти думи много.- И какво установи, Бийбър? Че не искаш да я чукаш, а искаш да я обичаш?- Аз вече съм влюбен в нея, така че чукането е включено в пакета "любов", а сега наздраве.Изпих питието на екс и поисках още едно.
