Силната музика се носеше из целия клуб, дори и в най – закътаните места можеше да се чуе баса. Всеки бе започнал някакъв разговор със събеседника си, пиеха и се забавляваха, въпреки че беше едва началото на седмицата. Клуба бе пълен дори и през седмицата, а уикендите биеше всички рекорди. Всички харесваха Джеймс, той винаги знаеше как да направи дори и най – скучния ден – хубав. През вратите влязоха под ръка две момичета, които веднага събраха всички погледи. Някак си им беше неудобно, не очакваха всички погледи да бъдат забити в тях. Ливия носеше бяла рокля, която бе по тялото й, закривайки част от бедрата й. Приятелката й носеше бебешко розова рокля, комбинирана с чантичка в същия цвят.
- Ела , нека го намерим. – Вивиан извика до ухото на приятелката си.
- Сигурна ли си, че е тук? – Ливия се опита се да надвика музиката, но може би нямаше да се случи. Въпреки уморителния ден беше тук, това бе доста важно за Вивиан, която искаше да изненада приятеля си.
Момичетата се хванаха за ръце, за да не се изгубят из тълпата, насочвайки се към бара, за да пийнат нещо, а след това да потърсят Джеймс. Настаниха се на високите столове и зачакаха бармана да ги обслужи. Той се приближи към тях с усмивка, бяха клиенти на бара, може би не от най – редовните, но го посещаваха. А и Вивиан беше гадже на собственика и беше нормално да се познава с персонала.
- Здравейте, дами. Какво ще желаете?
- Понеже е вторник, а утре някои тук сме на работа. – погледна към Ливия, която извъртя очи. – Та, нека е уиски с лед.
- Веднага.
Двете се заговориха. Отдавна не се бяха виждали, по – точно от една седмица, но просто си липсваха една на друга. Вивиан бе мила, а Ливия винаги обичаше този й характер. Отдавна главата й бе надувана именно заради Джеймс. Вивиан се бе влюбила в него преди може би две години, когато го срещна в една закусвалня. Не очакваше да се влюби в него, но ето, че това се случи. В последствие тя откри, че клуба е негов и посещенията й зачестяха, докато той не й призна чувствата си.
- Какво ви води насам?
- Дойдохме при Джеймс. Искам да запозная Лив с него, защото й надувам главата вече колко време, а те все още не се познават. – отвърна през смях Вивиан.
