Усетих, че Джъстин ми се изплъзва от прегръдката ни, затова изскимтях в съня си, очаквайки да не нарушава досегашното ни лежане. Голото ми тяло се бе притиснало в неговото, ръцете му бяха увити около мен, докато моята ръка си почиваше на корема му. Отказах да отворя очите си, за да видя защо Джъстин иска да се измъкне и просто хванах ръката му, за да го оставя до себе си. Отпуснах се готова да заспя отново, но Джъстин продължаваше да опитва да се махне от леглото. Отворих очите си бавно, но щом видях светещата нощна лампа ги затворих отново. Чух изсумтяването на Джъстин, след което се измъкна без проблем от мен.
- Какво има? – попитах с прегракнал глас.
- Нищо, заспивай. – усетих парещият дъх на Джъстин по врата си, докато се пресягаше, за да изгаси лампата. – Извинявай, че те събудих. – извинението му ме накара да се усмихна. Придърпах го към себе си, целувайки бузата му. Ръцете му се увиха около кръста ми, а главата ми се настани на гърдите му. Ръката му минаваше многократно през косата ми, докато шептеше нещо тихичко.
- Колко е часа? – попитах го, отваряйки очите си. Погледнах го в очите.
- Нямам представа, но още е нощ. Заспивай, Лив. – въздъхнах и се размърдах, дърпайки завивката върху нас.
- Не ми се спи. – захапах долната си устна, гледайки го. – Гладна съм. – измърморих, вслушвайки се в къркорещия ми корем. Устните на Джъстин се извиха в крива усмивка и си личеше, че не беше доволен от факта, че не съм яла по – рано, но и без това нямаше време. След като бяхме правили любов просто заспахме и нямаше време.
- Ще ти донеса нещо от кухнята. – измърмори в ухото ми.
- Искам да дойда с теб. Не ми се стои сама тук.
Джъстин измърмори нещо в съгласие и отдръпна хватката си от мен. Горещото му тяло се отдели от моето и аз простенах недоволно. Изправих се и седнах на ръба на леглото, наблюдавайки как Джъстин си слага долнище на анцуг, което извади от гардероба. Порови още малко и изрови една сива тениска и с нея се приближи към мен. Накара ме да вдигна ръце, за да ми нахлузи студената материя. Усмихнах се широко, когато устните му осъществиха контакт с моите, докато ръката му бе обхванала моята. Двамата бавно излязохме от стаята, попадайки в още по – тъмния коридор. Стиснах ръката на Джъстин още по – силно, надявайки се да ни изведе по – бързо от тъмнината. Пръстите му галеха кожата на ръцете ми, шепнейки ми да не се притеснявам. Скоро забелязахме вратата на кухнята и Джъстин отвори вратата, пускайки светлините. Светлината ме заслепи и ми се наложи да скрия лице в дланите си. Изпъшках нервно, заради некомфорта, след което продължих да вървя с Джъстин. Забелязах червените линии, оставени от ноктите ми и прехапах устната си, за да не се разсмея. Приближих се към него и притиснах пръсти в белезите, които му бях оставила. Той дори не трепна, може би не го болеше и не знаеше за тяхното съществуване.
