Ливия бе на път да забие шамар на Джъстин, но реши, че няма смисъл да прави цирк в самолета. Доста от пътуващите щяха да са доволни, но нека останат любопитни. Момичето затвори книгата и погледна Джъстин. Сякаш очите й хвърляха стрели към него.
- Не, не искам да правим нищо. Единственото, което искам да правим е - ти ме оставяш намира, аз си пътувам спокойно.
- Но...
- Няма "но". А сега ме остави да пътувам нормално.
Ливия се облегна на седалката си, изкара музикалния си плейър от чантата заедно със слушалките, напъха ги в ушите си и усили музиката. Каквото и да се опитваше да й каже Джъстин, тя нямаше да го чуе. Тя затвори очи и се отпусна, искаше да не мисли за каквото и да е. Просто да остане насаме със себе си, да не мисли за никого, да не говори с никого, само тя и музиката, кънтяща в ушите й.
***
Двамата слязоха от самолета и взеха багажа си, който се бе увеличил, защото те си бяха купили доста неща. Замъкнаха куфарите си към изхода. Джъстин бръкна в джоба си, за да се обади на Майкъл, за да знае къде точно се намира.
- Майкъл, чакаш ли ни?
- Пътувам, господине. Попаднах в задръстване.
- Майната ти. Наистина не струваш.
- Но, господине, каква е моята вина?
- Негодник. Да беше тръгнал по - рано.
Джъстин ядосано затвори телефона и го натика отново в джоба си. Ливия го погледна, но реши да не казва нищо, защото виждаше, че е достатъчно ядосан, за да го ядосва и тя. Той набра отново Майкъл и му каза изобщо да не идва, защото няма смисъл и, че много по - лесно ще е, ако си хвана такси. Ливия спря едно идващо такси и се запита - трябва ли да се качи с Джъстин или той да чака шофьора си или друго такси?
- Имаш ли нещо против да се кача с теб? - попита я, докато шофьора слагаше куфара й в багажника.
- Нямам, стига да не ме безпокоиш.
- Спокойно, няма да те изнасиля. - извъртя очи и подаде куфара си към шофьора. Отвори задната врата, за да се качи Ливия и след това се качи и той. Тя каза адреса си на шофьора, а след това и Джъстин. Първо щяха да оставят дамата по настояване на "президента" - Джъстин.
- Нали осъзнаваш, че твоя дом е по - близо до летището, а моя дом е далеч от тук? - попита го, докато чакаха на един светофар.
- Осъзнавам, но искам да знам дали ще се прибереш цяла, скъпо лъвче.
***
На следващата сутрин пред блока на Ливия спря луксозна кола, чиито шофьор беше Майкъл, а на задната седалка стоеше шефа му. Майкъл огледа сградата, много добре знаеше, че Ливия живее тук, но не знаеше, че точно за нея в момента са тук. Момичето все още се приготвяше. Бе избрала официален костюм, защото днес времето не беше хубаво. Бяла риза, черно сако и черен панталон, правейки я секси. Обу обувките си, взе чадъра си и чантата и излезе от апартамента. Пред блока я чакаше не чак толкова приятна гледка. Майкъл видя излизащото момиче, но не направи нищо.
- Какво чакаш, глупако? Отвори й вратата. - обади се Джъстин от задната седалка.
- Това ли е момичето? - попита очудено Майк.
- Глупако, за теб тя е госпожица. Ясен ли съм?
- Да, сър.
Майкъл излезе от колата, а Ливия се стъписа. Не очакваше точно той да излезе от колата, да не говорим, че той няма как да си позволи подобна кола.
- Качвай се. - каза й ледено, но с усмивка за пред шефа. Отвори вратата и тя се качи с една доста очудена физиономия. Не очакваше да си има превоз, особено от бившо гадже.
- Добро утро, Лъвче. - прошепна й Джъстин, докато шофьора се качваше в колата, дори не подозирайки, че двамата на задната седалка са правили секс и си имат прякори.
- Добро утро, господине. - отвърна му делово и завъртя очи.
Майкъл потегли надолу по улицата, погледна в огледалото за задно виждане, след това продължи към фирмата.
- Почина ли си? - попита я Джъстин, слагайки ръка на бедрото й.
- Не много, но и без това днес ще се изморя.
- Знаеш, че през времето, в което ме нямаше се натрупа работа, която с голямо удоволствие ще възложа на теб. Така, че не се оплаквай, скъпа.
***
През обедната почивка, която беше само петнадесет минути, заради задачите, които имаше Ливия да свърши, отиде до закусвалнята отсреща, за да си купи нещо за ядене. По пътя се обади на майка си, за да й разкаже малко повече подробности за престоя й в Азия, разбира се изключи това, че е спала с шефа си, били са хванати да се чукат в тоалетна в книжарница и още куп неща, които, ако майка й научеше, нямаше да й харесат. Лив си взе два средни сандвича и седна на масата отпред, за да ги изяде. Беше сама, но нейна колежка се запъти точно към масата й.
- Здравей, Ливия. - поздрави я момичето.
- Моника, радвам се да те видя. - усмихна й се.
- Свободно ли е?
- Да, разбира се, заповядай.
Моника си взе обяд и седна до Ливия. Двете веднага намериха обща тема и тя беше, че шефа им днес ги е затрупал с куп задачи, които и да искат няма как да свършат до края на деня. Ливия стана от масата и с ужас забеляза, че вече закъснява, затова събра нещата си и стана от масата, пожелавайки хубав ден на Моника.
Задъхана влезе в кабинета на шефа си, който гледаше през прозореца. Усети, че тя е в кабинета и с ръка я повика. Тя се приближи, треперейки, наистина не предполагаше какво ще й направи. Дали ще й се развика или нещо друго.
- Ливия, Ливия, Ливия... Ти си наистина невероятна.
Леле, правеше й комплимент, а от няколко дни не си говореха, защото тя така искаше.
- Какво имате в предвид? - попита объркано.
- Невероятна си. О, пак ми говориш на "вие".
- А как се предполага, че трябва да ви говоря?
- Ами може би на "ти".
- Вие сте мой шеф.
- Да, и ти изпълняваш всичко, което ти кажа, нали? - попита я без да се обръща към нея.
- Д - да. - заекна тя.
- Е, тогава, ела насам и ме целуни.
Поколеба се и то доста. Да отиде и да го целуне и то в офиса си беше огромен риск, който разбира се, че беше готова да поеме. Приближи се леко към него, но той веднага я сграбчи в обятията си и я зацелува. Езика му нахлу в устата й, приклещи нейния. Лив простена и заскуба косата му. Когато се отдръпнаха дишаха учестено. Джъстин й се усмихна и проговори.
- Дано денят ти е по - успешен след тази целувка, скъпа. Ще се видим по - късно, след десет вечерта.
