Върнаха Джъстин в килията, а аз останах в една стаичка, чакайки някаква информация. Не можех да стоя на едно място, просто нямаше как да стоя безучастна. Всъщност нямаше и какво да направя по въпроса. Единствено Джъстин можеше да си помогне. Антъни влезе в стаята, където бях, и се усмихна леко. Седна на стола до мен и остави чантичката си с документи на масата.- Имам добри новини. Джъстин няма да бъде задържан, ще го пуснат след няколко часа. Но ще има наказание за нанесени щети.- Какво ще е то? - Парична глоба и забрана доближаване до лицето. Ще има и дело, на което той ще трябва да разкаже какво точно се е случило и защо се е стигнало до побой.- Ще го съдят, така ли? – попитах ужасена, за да съм сигурна, че съм чула добре.- Да, това е нормално, защото Майкъл е в не много добро състояние и е подал жалба. Но за счупен нос Джъстин не може да получи наказание различно от заплащане на обещетение. - Това е добре, предполагам. - свих рамене. - Нека ти донеса храна, защото непременно трябва да се храниш. А и едва ли някой от нас иска да си загубя работата, защото съм те оставил гладна. – Антъни се усмихна чаровно и аз му върнах с почти същата усмивка. - Ще съм ти благодарна, ако го направиш. Антъни излезе през вратата и аз останах загледана в нея, сякаш чаках някой да влезе или просто се опитвах да убия времето, защото тук наистина беше доста скучно и неприятно. Дори не исках да се поставя на мястото на Джъстин, или на някой затворник. Такива места ме плашеха, а мисълта Джъстин да бъде тук ме убива и разкъсва. За щастие щеше да се размине с глоба, което беше наистина добре като се има на предвид, че можеше да остане в затвора за няколко месеца или година. Постоях още час в стаята, като през това време хапнах малко, защото Джъстин щеше да ме гледа укорно дни наред, задето не съм яла. Откакто съм бременна той е още по – загрижен за мен. Сигурна съм, че много скоро ще стана още по – тежка, а до края на бременноста може и да не мога да стана. И всичко това заради откаченото ми гадже. Антъни ме остави отново сама тук, защото трябваше да отиде и да подпише разни документи свързани с освобождаването на Джъстин. Гледах отегчено в една точка в продължение на доста дълги минути. Имах чувството, че времето бе спряло. Заиграх се с ръба на блузата ми, докато гледах през прозореца как минават разни хора отвън. Захапах вътрешната страна на бузата си, докато наблюдавах как адвоката на Джъстин се движи около мен, обсъждайки с някакъв човек нещо за това, че Джъстин е тук. Не бях много наясно какво точно имаше в предвид. След като приключи разговора проведе още един и този път ми стана ясно, че иска кола, която да е строго охраняема и незабелязана от репортерите пред районното. Настръхнах, докато отхапвах от бургера си и се ослушвах, за да науча още. Приключих с яденето и изхвърлих в кошчето за боклук отпадъците. Въздъхнах отчаяно и се залепих за прозореца, тъй като стоенето тук ми омръзваше и имах нужда от разнообразие.- Ливия? - чух името си и се обърнах към Антъни.- Какво има?- Добре ли си? - попита предпазливо.- Да, защо? Какво е станало?Антъни въздъхна и се приближи до мен. Подпря ръце на прозореца и се взря в очите ми.- Вън е пълно с репортери. Някак са научили и не знаем как ще се измъкнем толкова лесно. Знаеш какво могат да направят медиите с Джъстин и бизнес кариерата му. Клиентите му могат да се откажат лесно и да спрат работата си с него.- Как ще го измъкнем от всичко това? - попитах разтревожено.- Ще замажем положението. От районното ще говорят с репортерите и ще им обяснят, че Джъстин не е стъпвал днес тук. Обаче се явява още един проблем и той е защо точно ти си била тук.- Мога да бъда тук по хиляди причини. - И те могат да си ги съчинят. - Антъни, по - важно е да измъкнем Джъстин без да научат повече хора, защото всичко ще се съсипе. За мен не се притеснявай, ще се оправя някак си. Важното е сега да приберем Джъстин у дома.- Отивам да видя какво стана с освобождаването му. Връщам се веднага.- Няма ли да е по - добре, ако изляза и говоря с репортерите? - попитах го преди да е имал възможността да излезе.- Не сега. Когато пуснато Джъстин ти ще минеш отпред и, ако те попитат защо си тук ще им кажеш, че си се оплакала и нищо повече. После ще се качиш в колата, която ще е пред районното и ще се прибереш. А сега отивам да видя как вървят нещата.Седнах в трепетно очакване на стола и просто гледах към вратата, през която всеки момент Джъстин трябваше да влезе, да се приближи до мен, да ме целуне, да ми каже, че ме обича, че няма да направи повторна глупост никога. Чакането наистина бе изнервящо и секундата, в която чух гласове от външната страна на вратата се изправих рязко и хукнах към току що отварящата се врата. Антъни, който влезе първи бе избутан от мен настрани, за да мога да се втурна към Джъстин. Ръцете ми автоматично се заковаха на врата му, докато неговите обхванаха талията ми. Зарових главата си в извивката на врата му и въздъхнах щастливо, че най - накрая е тук, в ръцете ми и е само мой. Отдръпнах главата си от врата му и впих очите си в неговите, изпивайки го жадно. Усмихнах се леко, само за да не се разплача, защото знаех, че ще се случи. Надигнах се на пръсти и впих нежно устни в неговите. Ръцете му галеха приятно корема ми, доказвайки на нашето дете, че го обича. Всъщност беше невъзможно да обичаш подобно създание. А и щом детето е негово е напълно невъзможно да не го обичам. Захапах леко устните на Джъстин, напълно игнорирайки това, че си имаме малка публика. Бях изключила Антъни, той беше наш познат и затова не се притеснявах чак толкова много. - Може да ме пуснеш. - засмя се дрезгаво Джъстин. Отдръпнах се от него, но хванах ръката му, защото не исках да бъда далеч от топлата му кожа.- Не съм много убедена в това. - Джъстин, нека да тръгваме. - каза делово Антъни, обличайки сакото си. - Моля, последвайте ме.- Но, чакай малко, Антъни. - хванах го за лакътя и го издърпах. - Ами медиите?- Всичко е уредено с тях. И ти няма нужда да им обясняваш защо си била тук. Кимнах и с Джъстин последвахме Антъни. Докато вървяхме се поглеждахме от време на време и се усмихвахме, въпреки че ситуацията не беше до усмивки. Минахме през задния изход на районното управление, където ни чакаше черен автомобил, непознат за мен, със затъмнени задни стъкла. Забелязах хората, които ме доведоха до тук. Те се приближиха към нас и ни помогнаха да стигнем безопасно до колата. Мушнах се на задната седалка и се огледах наоколо, но не се виждаше абсолютно нищо. Джъстин остана отвън за минута, за да поговори с Раян и след това се качи и седна до мен. В колата настана тишина, която след по - малко от минута бе нарушена от качващите се в колата двама мъже, чиито самоличности за мен бяха непознати. Погледнах към Джъстин уплашено, но той само ме придърпа към себе си и ме стисна в прегръдката си.- Трябва ли да се плаша? - прошепнах достатъчно тихо, за да ме чуе само той.- Не, бъди спокойна. - отвърна ми със същия тон. - Отиваме у дома, където ще сме в безопасност.- Нали знаеш, че ще говорим щом се приберем? - попитах с равен тон.- Стана ми ясно отдавна, че ще има разговор, който най - вероятно няма да ми хареса, но въпреки това ще изслушам всяка твоя дума. - целуна челото ми и дръпна главата ми към рамото си. Наместих се удобно и се загледах напред.- Беше ме страх. - признах.- И мен. Не очаквах да каже това, но наистина беше хубаво, че призна какво е изпитвал през последните няколко часа.- Страхувах се от последствията. Не се интересувах дали той ще оцелее. Просто ме беше страх какво ще се случи с вас, ако аз остана в затвора.Преглътнах тежко буцата в гърлото си и прецених, че ще е по - добре да говорим, когато останем насаме. Поставих ръце на корема му и пътуването до дома му продължи в огромна тишина. Когато пристигнахме Джъстин ми помогна да изляза от колата, тъй като се бях схванала. Охраната отново ни придружи до входа на жилището и се зачудих дали те ще ни охраняват оттук насетне. Събувайки обувките си ги захвърлих на пода и влязох в студения и тъмен хол. Потреперих заради температурата и пуснах светлините. Джъстин влезе веднага след мен и се намръщи заради студа. Веднага пусна климатика и изчезна от хола. Бавно седнах на дивана, незнаейки как да се държа с Джъстин. Обмислях как да започна разговора с него, беше наистина трудно.- И в спалнята е студено. Пуснах климатика и там, но засега ще останем тук. - обърнах се, за да го видя как идва към мен с одеяло в ръка. Дойде до мен и ме уви в него като бебе. Засмях се и погледнах нагоре към него.- Защо не дойдеш при мен и да се топлим заедно?- Не бих отказъл на това сладко предложение. - усмихна се и дойде до мен. Притиснах се към него и се опитахме да се завием с одеялото.- Понеже вече сме сами бих искала да знам защо го направи. - започнах директно, без да увъртам, смятах, че така разговорът ще е по - лесен и ще приключи бързо.- Защото той бе дошъл пред дома ти. Това е причината да му счупя носа.- Не помислили малко за мен?- Помислих и точно заради теб го направих. Поех отговорността въпреки всичко. - Искаш ли да ми кажеш как се случи всичко? - попитах, поставяйки ръце около бузите му. Той захапа устна, погледна встрани и след това бавно кимна.- Оставих те сама и излязох. Обадих се на Раян и хората му, че ми трябва охрана, която да те пази, докато ме няма. Не можех да си позволя да те оставя напълно сама. Разказах на Раян какво се е случило и след като разбра, че ще ходя да ритам задника на онзи плъх дойде с мен. Реши, че трябва да говорим с Майкъл, но не се сдържах заради глупавите му думи. - ръцете му на едната ръка се свиха в юмрук и посегнах да я хвана. Той отпусна юмрука и сложих ръката си в неговата. - Мисля, че чух достатъчно. - прошепнах.- Оставихме го на пътя. - след време призна той.- Защо, по дяволите, сте го направили? - извиках, дръпвайки се от прегръдката му. - Защо не го закархте в дома му? Така нямаше да се стига до полиция. - Не исках да му помагам. - Добре, достатъчно. - казах ледено. Леко се отдръпнах от Джъстин, защото имах нужда да помисля. Виждах, че се опитваше да ми каже нещо, да ме докосне, но въпреки това не го правеше. Въздъхнах тихо и отпуснах глава на дивана. Бях уморена от всичките глупости, които се стовариха върху мен днес. Едва ли можех да спра да мисля за всичко, което е можело да се случи. - Сърдита ли си ми? - след известно време Джъстин ме попита. Ръката му погали рамото ми леко и се спусна надолу по ръката ми.- Не много. - не поглеждах в очите му, защото един вид го лъжех. Бях му сърдита и то доста, но някак си не се чувствах бясна, нито пък бих излязла от стаята, за да не го виждам.- Сигурна ли си? - усетих парещия му дъх по кожата на врата си. Потръпнах заради това и изведнъж в стаята стана по - горещо от преди малко.- Да. - потвърдих, опитвайки се да не реагирам на ръката му, която очертаваше кръгчета около гърдите ми. Простенах леко, заради силното стискане на зърната ми и се наместих на дивана.- Все още ли си сигурна, че не ми се сърдиш много?- Не. - простенах, хващайки ръката му, която бе на път да влезе под дънките ми. Осъзнах се някак си и се опитах да се изправя, но Джъстин ме дръпна към себе си и така се озовах в скута му.- Мислиш, че ще ми избягаш?- Да, остави ме сама за малко.- Не искам. - устните му се притиснаха към врата ми, целувайки нежно кожата ми. От устните ми се отрони лек стон, който предизвика усмивката на Джъстин.- Какво правиш? - попитах го, опитвайки се да го махна от себе си.- Това, което щях да правя, ако не бях отишъл да бия онова говедо.- И какво е то? - попитах, разглеждайки лицето му.- Да те чукам. Засмях се силно. Главата ми се килна назад, докато се смеех и Джъстин не пропусна възможността да залепи ръце на гърдите ми. Притисна ме към себе си и ме целуна страстно, диво, животински. Простенах и забих нокти в гърба му. Ръцете му се спуснаха от врата ми надолу, минавайки между гърдите ми. После отново се върнаха нагоре, хващайки блузата ми. Облизах устни леко, предизвиквайки животинския му стон. Изведнъж чух разкъсване на плат и погледнах надолу, за да видя разкъсаната ми блуза, разпадната в ръцета на Джъстин. Той премахна плата от мен и го хвърли на земята.- Тази вечер ще бъда много лош с теб, а ти ще играеш ролята на добрата бременна женичка, която умее да готви, чисти и прави свирки.
