Сграбчих чаршафа под себе си и го стиснах между горещите ми и потни пръсти. Повдигнах таза си и простенах тихо, докато наблюдавах главата между краката ми. Стиснах силно очите си, за да посрещна силният оргазъм, който идваше, за да ме помете изцяло. Надигнах се леко и го погледнах в очите, докато той ми се усмихваше. И аз му се усмихнах, хапейки устната си.
- Кажи ми как се чувстваш... – прошепна ми той, а аз захапах устната си, оглеждайки голите гърди пред мен. Страстната усмивка на лицето му ме заинтригува за пореден път.- Невероятно. – прошепнах със сетни сили. - Но знаеш, че мога да се чувствам още по – добре.- Знам. – прошепна той, хващайки ръката ми в своята. Изправи ме и ме допря до тялото си. Устните му минаха покрай шията ми и се спуснаха към гърдите ми. - Принадлежиш ми. - Да. – прошепнах без дъх. - Кажи го. – захапа врата ми нежно, дишайки тежко.- Твоя съм.
Долепих устни до неговите, вкарвайки езика си в устата му. Обхванах врата му с ръцете си, докато неговите се увиваха много нежно около кръста ми. Повдигна ме леко и се оказах стъпала върху краката му. Засмях се леко, докато ръцете му търкаха голата кожа на врата ми.
- Аз ти принадлежа, както и ти на мен. – прошепнах. Устните му оставиха мокри следи по цялата ми ключица. - Искаш ли ме в себе си? – попита ме тихо, притискайки пениса си в бедрото ми. Простенах и се притиснах към ерекцията му. - Да. - Много ли? - Да.- Сега ли искаш?- Да. – захапах устната му.- А какво ще стане, ако не ме получиш, скъпа?- Не знам. – усмихнах се криво, пускайки ръката си към пениса му. Стиснах основата леко, пръстите ми преминаваха върху главичката.- Какво правиш? – попита със съблазнителен тон.- Нищо, скъпи. – притиснах устни към бузата му. Изпищях, защото ме вдигна във въздуха и се наложи да се хвана за раменете му, за да не падна. Вместо да се приближи към леглото, той направи точно обратното – отдалечи се и се отправи към малкото канапе в ъгъла на стаята. Сложи ме на него и се надвеси над мен.- Обичам те, чу ли?- Да. – изстенах шумно, доказвайк му, че не мога да чакам повече. Докато разкрачваше по – широко краката ми, си мърмореше нещо. Целуна ме по устните леко, преди да проникне в мен. Опънах краката си, отпуснах се върху канапето и простенах високо. Притеглих главата на Джъстин към себе си, за да го целуна.- Хубаво ли е така? – попита той, завъртайки ханша си. Излезе от мен за малко и отново нахлу в мен. Горещото му тяло сякаш изгаряше моето.- Да. – простенах. - По – силно, моля те.
***
- Ливия? - Да.- Ливия, събуди се. - Моля те, по – силно.- Ливия, събуди се. – насила бях изтъгната от хубавото и върната към начина ми на живот. Отворих очите си крайно недоволна, леко засрамена и бясна, защото бяха прекъсната. Тъкмо започна да става интересно, а този проклетник ме събуди. Разбудих се заради мърморенето му и най – вече от ръцете му, които галеха челото ми. Поех си дълбоко въздух и премигнах насреща му. Преместих ръката си върху разтуптяното си сърце и се надигнах, сядайки в леглото. Изтрих потта от челото си с ръка и се размърдах на мястото си, заради възбудата, която ме връхлетя докато спях.- Добре ли си? – попита ме най – накрая Джъстин, който вече не изглеждаше чак толкова загрижен, а някак си развеселен.- Да. – прошепнах, оглеждайки наоколо. Пердетата бяха дръпнати, което ми попречи да разбера дали все още е нощ. Спрях погледа си на Джъстин, който отново се мушна под завивката и се приближи до мен, подпрял се на лакътя си. - Заспивай. – подшушна, галейки косата ми.- След малко.
Имах нужда да се охладя и затова се измъкнах от леглото набързо, грабнах тениската на Джъстин от пода, навлякох я, и без да обясня се шмугнах в банята и заключих. Застанах пред мивката и пуснах водата, измивайки ръцете си. Наведох се и изплакнах лицето си със студената вода и се почувствах много по – добре. Загледах се в отражението си в продължение на няколко минути преди да чуя почукване и силният глас на Джъстин.
- Лив, добре ли си?- Да, идвам след секунда.- Лошо ли ти е.- Не. – провикнах се и гласът ми отекна из банята. Поех си дълбоко въздух и отключих вратата. Сблъсках се в тялото на Джъстин и ръцете му се обвиха около мен, притискайки главата ми към гърдите си. Гледах объркано, може би си мислеше, че съм сънувала кошмар, ала това не беше нищо подобно. Размърдах се в ръцете му и се опитах да се измъкна.- Какво ти стана? – попита ме, повдигайки вежди.- Нищо ми няма. Наистина съм добре. – притиснах се отново към него доста силно и с това го изненадах и той направи няколко крачки назад. Устните ми атакуваха неговите бясно, езика му са преплете с моя, ръцете ми се вкопчиха в тялото му, сърцето ми затуптя още по – силно. Възбудата все още не си бе отишла и знаех, че няма намерението да си отиде. Само Джъстин можеше да утоли жаждата ми, сега, и знаех, че той ще го направи. Желаеше ме и го знаех, ако съдя по опрения му в бедрото ми еректирал пенис. - Заведи ме в леглото. – прошепнах в целувката ни, изпращайки вибрации по тялото на Джъстин.- Веднага.
След отговора си, Джъстин ме хвана за ръка и ме поведе към леглото. Широка усмивка се бе настанила на лицето ми, докато в ума ми се превъртаха кадри, които разтапяха тялото ми. Джъстин пусна ръката ми, когато стигнахме до леглото, усмихна ми се и избута завивките настрани, за да имаме повече място, предполагам. След като приключи застана пред мен и протегна ръката си, за да сложи кичур коса зад ухото ми. Избутах ръцете му и грубо впих устни в неговите.
- Не мога да чакам повече. – прошепнах, опитвайки се да сваля тениската, с която беше облечен. Издърпах я нагоре и я хвърлих на пода. Поставих ръцете си на гърдите му и спуснах ноктите си надолу по тях. Съскането му ми подсказа, че му харесва, че няма търпение. Големите му и горещи ръце сграбчиха тениската, с която бях облечена. Измъкна я от мен и я захвърли нанякъде. Постави длани на бузите ми и заби зъбите си в устната ми. Простенах и вкарах езика си в устата му, изследвайки го за пореден път. Захапах леко долната му устна и облизах мястото след това. Ръката ми се спусна между нас, слезе по – надолу, опирайки се в издутината в панталона на Джъстин. Мушнах ръцете си под долнището му, усещайки топлата кожа на мъжеството му. Нямаше бельо, което беше хубаво, но и аз нямах, което беше още по – хубаво. Усетих и неговите ръце да отклоняват пътя си и да слизат към дупето ми. Усмихна се и ме бутна към леглото, за да седна. Наместих се удобно, докато ръцете на Джъстин обхващаха косата ми. Приведе се надолу, за да ме целуне нежно, а през това време смъкнах рязко надолу панталона му, а той падна до коленете му. Наведох се леко и обвих с устни пениса му. Джъстин се опита да ме отблъсне, но не му позволих. Може би и той нямаше търпение да легне върху мен и да ме изпълни, но исках да се насладя на члена му. Поставих ръцете си около бедрата му, дръпнах го към мен и вкарах члена по – навътре в устата си. Псувните, стоновете и силното дърпане на косата ми не закъсняха и можех да кажа, че самата аз се чувствах прекрасно.
Малко преди да свърши Джъстин се отдръпна от мен и бутна тялото ми върху леглото. Наместих глава на възглавницата и улових устните на Джъстин за още една целувка. С едната си ръка разкрачи краката ми така, че да му е удобно, а с другата провери дали съм влажна. Ококорените му очи ми подсказаха, че е твърде очуден, но знаех, че е доволен. Извади пръста си и го замени с пениса си. На това му казвах блаженство. Дълбоко се надявах това да не е сън, а всичко да приключи хубаво. Засмях се леко, но сериозността на Джъстин ме върна в реалността. Увих крака около кръста му, придърпвайки го към себе си. Така той навлизаше по – навътре в мен, удряше една хубава точка, която с всеки тласък сякаш ставаше направо цяло кълбо. Стиснах очите си и се отпуснах в ръцете му, разтресена от всеки един тласък.
- Може ли по – бързо? – изпъшках шумно, усещайки как пениса му се търка между стегнатите ми стени.- На твоите заповеди. – целуна страстно устните ми, промъквайки едната си ръка между краката ни. Единият му пръст се опита да влезе във влагалището ми, но това беше невъзможно или поне така смятах аз. Палецът му се отърка в клитора ми. Простенах.- О, да, моля те не спирай да ме докосваш. – задържах ръката му притисната към клитора ми, който бе обсибван с голямо внимание. Устните му набързо засмукаха зърната ми, правейки ги твърди, като пениса му надълбоко в мен. Захапах долната си устна, докато наблюдавах еротичните действия на Джъстин. Ръката му се махна от чувствителната ми кожа и се насочи към устата му, облизвайки пръстите си. Надигнах се на лактите си, защото исках да видя как телата ни се сливат в едно. Бях близо до края, усещах пътуващия към мен оргазъм. Щеше да е при мен много скоро и се чувствах готова да го посрещна, вкопчена в Джъстин, разбира се.
***
Може би час по – късно лежахме напълно отпуснати. Главата ми бе на гърдите на Джъстин, докато ръката му галеше главата ми много леко и някак успокояващо.
- Обичам те. – прошепнах, рисувайки с пръсти по гърдите ми фигурки.- И аз те обичам, Лив. - усетих целувка върху челото си. Усмихнах се, но усетих, че нещо го стяга и се напрегна.- Не ти ли е удобно? Изглеждаш някак напрегнат. – попитах го, надигайки се леко.- Добре съм, просто се сетих нещо и затова сега ще те попитам. Какво сънува, когато те събудих? – тихият му смях изпълни стаята. Замръзнах на място и се запитах дали да му кажа.- Сънувах нещо итересно.- Какво по – точно?- Имах еротичен сън.- Я пак? – усмивката му някак замръзна.- Да, сънувах, че правя секс.- С мен беше, нали?- Не. – казах, наместих се на рамото му и се ухилих, защото знаех, че не ме вижда.- С кого беше сънят ти? – мускулите му се напрегнаха под мен, а ръцете му се свиха в юмруци. Засмях се тихо.- Няма да ти кажа. – оплезих му се и продължихме да лежим, докато не сме се унесли в сън.
***
Два дни по – късно пътувахме в пълно мълчание към вкъщи. Попаднахме в едно огромно задръстване, Джъстин се ядоса и дори излезе от колата, за да се успокои малко, а аз наблюдавах движенията му. Беше странно, изглеждаше доста напрегнат. Когато паркира пред блока ми се обърна към мен с някакъв тъжен поглед. Знаех какво ще каже и някак си не исках да чуя това.
- Не искам да те оставям.- Знам. Усещам всичко.- Може ли да остана?- Не, по – добре ще е да си отидеш у дома, да си вземеш дълъг и отпускащ душ, да се наспиш за утрешния ден.- Моля те, искам да остана. – умолителните му очи гледаха право към мен и по този начин ме размекваха. Лицето му бе посърнало, изпито, изглеждаше уморен и предполагам това се дължеше на дългото пътуване и двучасовото задръстване.- Няма нищо чисто вкъщи. Не съм пускала пералнята.- Ще ида до вкъщи. Моля те.- Добре. Ще те чакам. – усмихнах се и захапах долната си устна.- Нямаш нищо за ядене, предполагам.- Мхм. – изтананиках.- Ще взема нещо докато идвам насам.- Ще си взема душ. – казах аз, наблюдавайки реакцията му.- Не, ще си вземеш душ, когато дойда.- Добре.- Ще ти липсвам ли? – попита ме, намествайки се на мястото си.- Винаги ми липсваш. – усмихнах се насреща му и откопчах колана си внимателно. - Надявам се да не се забавиш.- Ще съм бърз. – наведе се към мен и ме целуна леко по устните, след това остави една целувка на челото ми и се вгледа в очите ми. - Ще те чакам. – казах му.- Ще кача багажа ти, когато се върна.- Пази се. – хванах ръката му.- Обещавам да бъда внимателен.
Поставих целувка на бузата му и взех чантата си от задната седалка. Слязох от колата, като се огледах наоколо. Порових из чантата си за ключовете ми и щом ги открих отключих входната врата. Обърнах се, за да видя дали Джъстин е тръгнал, но той все още беше там. Помахах му и влязох в сградата. Качих се с асансьора, като през цялото време тропах леко с крак. Вратите на асансьора се отвориха и аз излязох внимателно, като търсех правилния ключ.
- Здравей, скъпа.
Вдигнах поглед нагоре, за да видя какво се случва. Видях Майкъл, седнал на стълбите пред апартамента ми. Премигнах уплашено и пристъпих няколко крачки назад.
- Какво правиш тук? – попитах студено.- Дойдох да те навестя. Ти не се сещаш за мен.- Нямаме нищо общо, нали знаеш?- Знам, но ми липсваш.- Не ти вярвам. Тръгни си.- Не искам. Ще остана за през нощта в дома ти, нали може?- Разбира се, че не.- О, да, как не се сетих? Та ти имаш богато гадже. – подсмихна се и стана.- Остави ме и си върви. Няма за какво да говориш с мен. - Ще си поговорим, и още как. Но нека влезем вътре, защото тук е студено.- Не, аз ще вляза, а ти ще се махнеш от тук. Изобщо как влезе?- Не забравяй, че имам ключове
Изпъшках шумно и прокарах ръка през косата си. Стисках чантата здраво в ръцете си, близо до корема ми. Ако разбереше, че съм бременна щеше да стане дори по – лошо и бях сигурна, че ще иска да ме изтезава докрай. Под широкия ми суитчър не се виждаше чак толкова корема ми, което засега бе в мой плюс срещу Майкъл.
- Моля те, върви си, Майкъл. - Не искам да си ходя. Искам да остана при теб. - Не разбираш ли, че между нас не се получи и никога няма да се.- Напротив, щеше да се получи, но ти не даде шанс на връзката ни.- За бога, нима наричаш това връзка? Това, което имахме помежду ни беше пълна глупост, нищо по – различно. Дори нямаше чувства между нас. - Аз имах дълбоки чувства, но ти ме отблъсна. – той се приближи към мен. Притаих дъх.- Виж, дори настръхваш щом знаеш, че съм тук.- Виж какво, по – добре си върви. Няма смисъл да бъдеш тук. - Пусни ме вътре. Гладен съм, тук съм от няколко часа.- Не съм те карала да ме чакаш, а сега си върви и забрави за мен, както и за това, което е било преди.- Как бих могъл да забравя за теб? Та ти си единствената жена, която съм обичал.- Но аз не те обичах, следователно нещата между нас бяха обречени. - Обичам те, Ливия.- Не, не. Махни се.
Поех си дълбоко дъх и се огледах наоколо. Нямаше кого да помоля за помощ. В съседния апартамент живее възрастна жена, която съм убедена, че няма да ме чуе, ако се развикам. Все още не ми беше направил абсолютно нищо, което значеше, че мога да го накарам да си иде.
- Майкъл, късно е. Прибирай се.- Как да го направя? – той се приближи и докосна косата ми. Отдръпнах се отвратена от него. - Забрави за мен.- Не искам. – извика той.
Уплашена, пристъпих назад и се сблъсках с вратите на асансьора, които се отвориха навреме и аз успях да се овладея, за да не залитна назад и да падна. Натиснах копчето за първия етаж много бързо само, за да не нахлуе при мен Майкъл. Страхът ми изби по някакъв начин и сълзите ми се спуснаха по бузите ми. Страхувах се от него, защото бях бременна. Ако не бях нямаше да ме е страх и още щях да съм горе. Усетих, че асансьора не се движи. Огледах се панически. Знаех, че има повреда в него, но никога не съм си и мислела, че ще заседне, когато съм в него. Натиснах копчето за първия етаж отново, но асансьорът не помръдна. Разтреперена, подсмръкнах и започнах да ровичкам из чантата си за телефона си. Извадих го и започнах да набирам номера, който бе изписан на асансьора, ако заседнем. Допрях телефона до ухото си и зачаках някой да ми вдигне. Треперещетата ми ръка едва удържаше телефона до ухото ми. Бях пренасочена към гласова поща, затова приключих разговоря ядно. Тупнах леко главата си на една от стените и в следващия момент набирах Джъстин. Сълзите ми все още се спираха по бузите ми и те бяха предизвикани от страх. Сложих ръка на леко издутия си корем и се молех бебето да е добре.
- Явно ти липсвам вече. – чух тихия смях на Джъстин от другата страна на линията. Около него се чуваше шум, вероятно от радиото в колата му.- Джъстин, моля те ела веднага. – изплаках и избърсах сълзите си, защото не виждах добре.- Лив, какво става? Добре ли си? - Не знам дали съм добре. Просто ела, моля те. - Добре, ще дойда веднага. Само ми кажи нещо, моля те.- Какво? – попитах объркана.- Нещо случило ли се е? Да не си паднала?- Не, не, нищо ми няма. Напълно здрави сме.- Тогава какво?- Заседнах в проклетия асансьор. Страх ме е. - Добре, слушай ме – не трябва да се притесняваш, защото ще навредиш както на себе си, така и на бебето. Затова те моля да спреш да плачеш. Всичко ще е наред. Обръщам колата и идвам.- Добре.- А опита ли се да се свържиш с някого?- Звънях, но попаднах на гласова поща, затова ти се обадих.- Ще позвъня на мои хора, които се занимават с асансьори. Идвам до десет минути.- Джъстин? – попитах несигурна дали все още ме слуша.- Какво има, Лив?- Страхувам се за бебето.- Но защо те е страх? - Не знам, просто ме е страх.- Всичко ще бъде наред. Идвам след малко.
Затворих и прибрах телефона в чантата си. Пуснах я на земята и се подпрях в единият ъгъл. Нямах желанието да седна на мръсния и студен под, затова просто избрах да стоя на едно място и безцелно да се оглеждам. Подпрях се изцяло на стената и задържах ръката си на корема ми. Усмихнах се щом се сетих, че много скоро ще трябва да отидем на преглед, за да видим какво се случва с мъникът вътре в мен. Вече изгарях от нетърпение да се появи на този свят, да държа плодът на любовта ни с Джъстин в ръцете си, да будувам само, за да знам, че е добре. Прекрасните ми мисли бяха разтръгнати от звънящия ми телефон. Беше Джъстин.
- Говорих с домоуправителя и каза, че вече е информиран за асансьора от някакъв мъж. – наострих слуха си, знаех кой е подал сигнала и се надявах вече да се е разкарал. - Също така се е свързал с фирмата, която поправя асансьорите в блока. Ще дойде скоро.- Къде си в момента?- Пред блока ти съм и чакам фирмата. Искаш ли да дойда?- Моля те.- На кой етаж заседна?- Четвърти.- Чакай ме, ще дойда.
Пъхнах телефона си в чантата и чаках Джъстин да дойде. След няколко минути чух стъпки, както и някакво буботене.
- Лив, добре ли си? – разпознах гласа на Джъстин.- Да, добре съм. – докоснах вратите с ръцете си, толкова много исках да съм до Джъстин сега.- След малко ще сме заедно, скъпа.- Какъв е този шум?- От фирмата дойдат хора, за да оправят асансьора. Скоро ще си при мен.
Въздъхнах и се отдръпнах от вратата. Джъстин спря да ми говори, защото водеше разговор с хората отвън. Двадесет минути по – късно, ужасно отчаяна, все още чаках вратите да се отворят.
- Тръгна ли, момчета? – чух Джъстин да пита. - Ще разберем след секунда.
Чу се странен шум, асансьора се раздвижи и най – накрая тръгна надолу. О, мамка му, защо точно сега трябва да слизам на първия етаж? Когато вратите се отвориха натиснах копчето за моя етаж и асансьора отново тръгна нагоре. Телефона ми звънна.
- Къде си, Лив?- Качвам се на моя етаж.- Идвам.
Честно казано изпитвах страх да сляза на етажа си и дори, когато спрях на моя етаж се поколебах дали да сляза. Вратите изведнъж се отвориха и погледнах уплашено, но щом видях Джъстин всеки грам страх се изпари. Излязох с плахи крачки и се хвърлих в прегръдките му. Ръцете му се увиха силно около кръста ми, а носа му бе заврян в косата ми. Отдръпна се леко, постави длани на бузите ми и огледа лицето ми.
- Добре съм. – усмихнах се уморено. - Добре сме.
Главата стана дълга, което ме радва. Надявам се да ви хареса и да изразите мнението си. ☺ ♥
