Щом напусна къщата се почувствах празна, сякаш сърцето ми беше изтръгнато, а преди това разбито на хиляди малки парченца, които никой не може да събере, освен Джъстин, но той едва ли би искал да го направи. За него сега бе по – важно да е при друга, а не тук. Може би трябваше да се съглася да ме чука. Така поне щеше да е тук. До преди час го гоних, но сега исках да го върна при мен. Върнах се в кухнята с насълзени очи. Изведнъж всичко от изминалия час се върна в съзнанието ми. Пред очите ми беше Джъстин и уменията му в кухнята. От очите ми се стекоха няколко сълзи и побързах да ги избърша, но те не преставаха и се превърнаха в плач. Изтичах към стаята си по най – бързия начин. Лошото беше, че Джъстин бе стъпвал тук, виждах го навсякъде.
Легнах на леглото, заравяйки глава във възглавницата. Нямаше смисъл да плача, наистина беше глупаво. Но аз го обичах, нищо, че той мен не. Искаше ми се поне баба да е тук, за да поговоря поне с нея. Не трябваше Джъстин да прави така. Телефона ми започна да звъни. Огледах се, за да го намеря и погледнах към екрана. Виждах замъглено, но много добре разчетох името му. Обаждаше се... Не мислех да вдигна, нека си стои при другата. Избърсах сълзите си, исках вече да спра да плача, но заради него се случваше. Глупак. Идиот. Смотаняк. Простак. Идеше ми да му забия един шамар, ала беше далеч от мен. Все още продължаваше да звъни. Мислех да изключа телефона си. Това беше най – доброто решение за момента.
Спрях звука на телефона, решавайки, че по – добре да се правя, че не го чувам, отколкото да бъде изключен. Зарових главата си във възглавницата и се опитах отново да заспя.
***
Отворих уплашено очи. Силното хлопане по вратата ме бе извадило от съня ми. За пореден път се убедих, че в тази къща няма да намеря време за сън. Станах ядосано и се насочих към входната врата. Извиках, че идвам, но блъскането продължи. Отворих ядно вратата и срещнах Джъстин, който ме гледаше гневно. Да, явно пак щеше да си го изкара на мен.
- Какво си мислиш, че правиш, Ливия? – изсъска грубо, влизайки в къщата. Затвори вратата след себе и заключи, след което се обърна гневно към мен.
- А ти какво си мислиш, че правиш? Идваш в дома ми без никакво позволение.
- Млъкни и ми отговори.
- Не искам да ти отговарям. А сега си върви.
- Не, няма да си вървя докато не получа отговор. А сега говори.
