Гледна точка на Джъстин
Може би едно от първите неща, които щях да направя утре сутрин е да уволня това копеле, което вече ме вбеси толкова, че няма смисъл да го търпя. А сега, когато знам, че всъщност е бил с Ливия, ми иде да го убия. А най - лошото от всичко е, че си мисли, че е по – добър от мен, но фактите сочат друго. В момента тя не е с него, а с мен и е моя. Само моя.
Донесох завивка от спалнята и покрих Ливия с нея, докато пусках телевизора, за да се разсеем по някакъв начин, въпреки че все още имаше недоизяснени неща. Легнах до нея, дърпайки главата й върху гърдите си. Очите й ме избягваха, през цялото време гледаше навсякъде, но не и към мен, което беше отвратително. Не казвах нищо през цялото време, не желаейки нещата да станат още по – неудобни.
След може би час очите на Ливия вече се бяха затворили и тя бе потънала в спокоен сън, или не чак толкова. Спрях телевизора и затворих очи, опитвайки се да се пренеса в страната на сънищата, но мислите ми бяха заети с Майкъл и хилядите ми идеи за убийството му.
Почти беше време за вечеря, а аз все още нямах представа какво трябва да приготвя или поръчам. Втората опция ми се стори по – обнадеждаваща и затова беше време да стана и поръчам храната, а след това да събудя Ливия. Не си представях така първата ни нощ в Ню Йорк, а по – скоро очаквах да заспим прегърнати и в добро настроение, а не намръщени, избягвайки погледите си.
Когато храната пристигна я оставих в кухнята, а малко след това се появи и Ливия. Очите й отново избягваха моите, но не задълго. Приближих се до нея с бързи крачки, поставяйки на плота.
- Колко дълго ще продължава това? – попитах, впивайки пръсти в бедрата й, за да я задържа на плота.
- Кое? – направи се на ударена.
- Избягваш погледа ми от няколко часа. Мислиш ме за глупав ли? Знам какво се случва.
- Не, не знаеш. – каза тъжно тя.
- Тогава нека разбера. Просветли ме. – размахах недолно ръце във въздуха.
- Джъстин, това е много объркано. – погледна към ръцете ми и ги пое в своите, преплитайки пръстите ни. – Той е проклетник и съжалявам, че някога съм била с него. Искам да забравя.
- Разбирам. – промълвих, рисувайки по кожата й някакви фигурки. – Не искам да се затваряш в себе си и да премълчаваш важни неща от мен, които ти вредят, чу ли ме? – повдигнах брадичката й, гледайки право в очите й. Ливия кимна леко и се наведох, за да я целуна по устните. Докоснах бузата й с опакото на палеца си и продължих да рисувам фигурки по китката и бедрата й.
