Гледна точка на Ливия
По заповед на Джъстин – шеф в професионален живот и шеф в любовен в план, се обадих на Мелъди, за да я накарам да дойде с мен на пазар. Джъстин беше намислил нещо, не знаех какво точно, но очаквах всичко с нетърпение. Не можех да стоя на едно място, докато чаках Мел във фоайето, която се приготвяше толкова дълго. Очите ми шареха наоколо, в очакване на моята приятелка, която трябваше да е при мен преди поне двадесет минути. Търпението ми се изчерпваше, докато Мелъди тичаше из фоайето, бутайки няколко човека. Щръкналата й коса ми подсказваше, че двамата с Роджър са се позабавлявали, докато аз висях и ги чаках. Когато тя спря пред мен беше доста задъхана, затова приклекна, за да възстанови дишането си и едва след около три минути се изправи и ме погледна с почервенели от бягането или от срам бузи. Погледнах я развеселено, усмихвайки й се чаровно.
- Добре е да те видя след почти тридесет минутно чакане. – извъртях очи и видях четиричленно семейство да вървят към изхода. Децата бяха на около пет или шест и изглежда бяха близнаци, заради огромната прилика и еднаквите дрехи, с които бяха облечени момченцата. Усмихнах се на гледката как те се гонят, а родителите им тичат след тях и се опитват да ги вразумят.
- Е, съжалявам за това, но не аз съм виновна. – отвърна тя и проследи погледа ми, усмихвайки се сладко.
- Не мога да си се представя като майка на близнаци. – засмях се неловко, представяйки си, че имам близнаци, след които постоянно тичам, докато съм бременна с още едно дете. Очите ми се разшириха при идеята да имам повече от две деца и затова побързах да прогоня мислите си. Все пак бях още млада и ми предстояха много неща, но не и деца точно сега.
- А аз не мога да си се представя да бъда майка на едно дете на тази възраст. Може би съм млада все още. – изкоментира Мел, докато вървяхме зад младото семейство. Личеше си, че майката е не на повече от двадесет и седем години, което всъщност я правеше млада майка, дори по – млада от нас.
- Пожелавам ти да станеш майка още тази година. – намигнах й, минавайки през стъклените врати. – А и как няма да станеш, след като с Роджър използвате всеки един момент за секс. Дори и на работа. – отвърнах възмутено, след което се засмях на изражението й. Определено не беше доволна от това, което й казах, но не каза нищо друго и не ми показа дали се е засегнала.
