Гледна точка на Ливия
Събота вечер, какво по – хубаво от това да си лежиш на дивана, с чаша вино в ръка и някой прекрасен филм. Най – лошото в случая бе, че нямаше да съм вкъщи и всичко това заради моя така любим и обичан шеф. По негови думи не трябвало да има такова нещо, но все пак има. Та кой луд шеф свиква съвещания събота вечер? Още щом ми се обади си помислих, че ще иска или да идва у нас, или аз у тях и отново да правим секс, но щом ми каза, че точно в седем трябва да съм във фирмата, тотално откачих. Единствено събота вечер си почивах качествено, оставах насаме със себе си, а сега трябваше да търпя този задник.
Заради гадното задръстване към седем и половина бях пред сградата. Бях обула сравнително ниски обувки, съчетани с поредната ми рокля в черно. Разплатих се с шофьора и забързах ход към фирмата. Хукнах по коридора на почти празната вече сграда. Осветлението в повечето кабинети бе изключено, което беше странно. Бягах и стисках документите, които Джъстин искаше от мен. Надявах се да не съм закъсняла прекалено много, защото се страхувах от последствията, въпреки че едва ли щеше да ми направи нещо. Намалих ход и се опитах да дишам нормално. Под вратата на кабинета му се процеждаше мека светлина. Той все още беше там и ме чакаше, въпреки че бях закъсняла и сигурно беше повече от изнервен. Опитах се да пригладя косата си, да оправя дрехите си. После поех дълбоко въздух и почуках на вратата. Чу се изскърцването на стола и разбрах, че се е разместил. Мамка му, може би бях загазила толкова много, че нямаше да изляза жива от тук. Не получих обичайното „влез", затова почуках втори път. Вратата пред мен се отвори и аз изпуснах всичко, което държах в нищожните си и предателски ръце. Коленете ми се разтрепериха и добре, че не бях решила да си сложа високи обувки. Някаква странна усмивка се прокрадна по лицето на Джъстин, докато ме оглеждаше от глава до пети.
- Закъсня.
- Имаше задръстване.
- Радвам се, че си донесла... документите, а ако трябва да бъде точен се радвам, че си донесла тялото си тук. Надявам се не си забравила сърцето, мозъка и гърдите си. – подсмихна се и протегна ръка, галейки главата ми. Този мъж се опитваше да ме убие, но може би трябваше някак да свикна с това. Бавно хвана ръката ми и ме издърпа в офиса му. Очаквах да има хора, очаквах много, но истината беше, че не бях тук, за да работя.
