Простенах сънено, опитвайки се да се върна към съня си, от който нагло ме изтръгваха с всяка секунда. Ръката ми опипа слабо мястото до мен, но беше празно и студено. Изправих се в седнало положение и се огледах из стаята, сканирайки абсолютно всеки предмет. Погледнах през прозореца и видях Луната, в пълната й фаза. След това отклоних погледа си и го срещнах с този на Джъстин, който вместо да е до мен в леглото, стои по средата на стаята и ме гледа настойчиво, изпивайки лицето ми с поглед. Погледът му бе студен, сякаш бе ядосан на нещо или някого. Изритах одеялото ми с ходила и приканих Джъстин към мен с показалеца си. Той се приближи и седна до мен, като ме придърпа към себе си. Главата ми падна на рамото му, докато ръцете му се увиваха собственически около мен. Поставих ръка на бедрото му, докато се наслаждавах на топлата му прегръдка.
- Извинявай, че те събудих, но ми беше скучно. – гласът му разтрепери сетивата ми, които до преди малко спяха, докато сега бяха в бойна готовност, послушно застанали до мен.
- Няма проблем, ще спя после. – казах му.
- Не трябваше да те будя. Ако искаш легни си пак, няма да те спра.
- Не, добре съм така. – прошепнах, усмихвайки се, въпреки че той не видя усмивката ми.
- Какво искаш да правим, след като вече и двамата сме будни? – попита ме, забивайки кафявите си очи в мен.
- Въпроса е какво искаш ти да правим? – сръчках го в ребрата и се отделих от прегръдката му.
- О, ако правим това, което искам, може би трябва да сме цял ден в леглото и затворени в тази стая.
- Боже, що за мръсник си, Джъстин? – ударих рамото му, преструвайки се на обидена. - Та аз съм бременна жена, която не може да мисли за такива неща.
- Защо не? – повдигна вежди.
- Защото трябва да давам пример на човечето вътре. Едва ли ще му е приятно да види някъде там завряния ти пенис във вагината ми.
- За бога, млъкни. – той замълча, а аз се засмях на изражението му. - Ливия, кажи ми, че не вижда пениса ми.
- Не знам, нямам камера там вътре.
- Може би е време да си сложиш. – предложи той.
