Джъстин влезе първи във ваната, сядайки до ръба, опъвайки краката си напред, подкани Ливия да влезе във водата и след кратко колебаене, тя го направи. Пое подадената й ръка и изчервена влезе във водата, по команда от Джъстин, седна между краката му. Той обви ръце около нея и се облегна с въздишка. Уморено и тя се облегна, обаче не на студения мрамор, а на топлото и вече мокро тяло на Джъстин. Постави смело ръце под водата върху бедрата му, а той само леко трепна, но не каза абсолютно нищо. И двамата стояха притиснати един в друг, затворили очи, мислейки само за всичко, което се случва сега. Намираха се във ваната, но дори тук те имаха чувството, че се намират в рая. След изморителния ден определено имаха нужда да останат насаме. Дори може би е по – добре да са далеч един от друг, но дали няма да боли повече? Дали и двамата няма да са раздразнени, ако ги разделя една проклета врата, която може да бъде отворена по всяко време и от двамата?
- Това е много по – хубаво, отколкото да стоя в шибаната стая и да отговарям на шибаните въпроси на някакви си шибани репортери с шибан живот.
- Джъстин, внимавай с езика. – скара му се Ливия, галейки бедрата му с палците на ръцете си. – Успокой се. – прошепна му, завъртайки глава към него. Уловиха погледите си и последва една усмивка, доста загадъчна, никой не подозираше защо се усмихва, но сега бяха спокойно и донякъде щастливи.
- Не мога. – въздъхна шумно, затягайки хватката си около нея. Ливия искаше да го прегърне, но позицията им определено я затрудняваше.
- Искам... – спря и заби поглед в краката им, които опираха ваната.
- Искаш? – погледна я въпросително.
- Искам да си спокоен. И искам да те прегърна.
Джъстин я погледна учудено, със сигурност не очакваше тези думи да напуснат устата й, която съвсем наскоро бе около пениса му. Което отново го наведе на случката в банята. Все още си спомняше целувките й, неговите целувки, кожата й настръхнала заради допира му, тялото й притиснато в стената на банята, ръцете й по тялото му, устните й. Тя го бе обсебила и това беше факт.
- Ще се успокоя може би, ако ме прегърнеш.
- Но тук... сложно е. – въздъхна тъжно тя.
- Не е, стига да знаеш как да се завъртиш. Ще мина малко по – напред, а ти седни на краката ми, окей? – тя кимна и се изправи, а след това седна на краката на Джъстин и уви крака около кръста му. Ръцете й се стрелнаха към врата му, а главата й на гърдите му. Пасваха си идеално. Джъстин също я прегърна и останаха известно време така без да мърдат и говорят. Тихото им и спокойно дишане огласяше банята и от време навреме се чуваше и лекото разплискване на водата, когато Ливия се хлъзгаше по тялото на Джъстин и имаше нужда да се намести.
