Джъстин излезе навън, за да потърси съчки, за да запали камината, докато аз бях в кухнята и се опитвах да сготвя нещо с продуктите, които носехме с нас. Измих доматите и краставиците, оставяйки ги на плота. Потърсих нож, с който да направя салатата, измих го добре, и се заех с беленето на краставицата. Нарязах я в една стъклена купа на колелца, продължавайки с доматите. Нарязах ги на дребно, смесвайки ги с другия зеленчук. Добавих щипка сол на вкус, разбърквайки с лъжицата. Бутнах купата настрани, слагайки една чиния вместо капак, за да не се праши. Извадих картофите от торбичката и ги обелих. Измих ги набързо, нарязвайки ги на кубчета. Включих фурната, за да загрее и извадих една тава, в която сложих картофите. Мушнах тавата във фурната, надявайки се да не изгоря любимото ми ястие.Излязох от кухнята, търсейки Джъстин. Вероятно вече се бе върнал, едва ли търсенето на съчки отнема часове. Когато влязох в хола не го открих, затова реших да проверя навън. Открехнах входната врата, оставяйки я отворена зад мен. Студеният въздух веднага замрази тялото ми. Настръхнах. - Джъстин. – провикнах се, оглеждайки наоколо. Не го видях никъде, затова слязох по двете стъпала и се огледах за пореден път. Минах зад хижата, виждайки Джъстин клекнал на земята. – Търсех те. – прошепнах, увивайки се в тънката си жилетка.- Боже, ще измръзнеш. – Джъстин възкликна недоволен. Той се изправи и дойде до мен, пипайки бузата ми. – Премръзнала си, влез вътре. Ще дойда след малко.Малка целувка бе поставена на бузата ми, за да се съглася да вляза вътре. Изскимтях недоволно и се съгласих да вляза вътре. Не след дълго и Джъстин се присъедини.- На какво мирише? – попита, гледайки намръщено. Покрих устата си с ръка, изправяйки се светкавично. Джъстин ме спря, защото щях да изтичам към кухнята, а това определено не беше хубаво за бебето. Той тръгна пред мен, за да провери от къде е източника на лошата миризма, но аз вече знаех, че съм изгорила храната.- Мирише на изгорялата ни вечеря. – погледнах през гърба му, докато той гледаше намръщено съм изгорялото ядене.- Е, имаме достатъчно бонбони. – промърмори несериозно, опитвайки се да не се засмее. Въпреки това не успя и избухна в силен смях. Намръщих се, удряйки рамото му.- Не трябваше да идвам да те проверявам. По – добре да те бяха изяли вълци.Излязох от кухнята не толкова бясна, колкото показвах. Всъщност ми беше ужасно смешно и едва сдържах смеха си. Джъстин ме последва мигновено, хващайки ръката ми. Обърна ме към себе си, продължавайки да се смее.- Какво? – попитах раздразнено. Ръцете му се увиха около кръста ми, а устните му се приближиха към моите, но не ме целуна. - Нищо, скъпа. – запърха с мигли развеселено. Извъртях очи и се нацупих, умувайки върху хиляди варианти за убиването му. - И сега оставаме гладни. – измърморих недоволно.- Имаме бонбони. - С бонбони се нахрани ти, аз ще си намеря нещо друго.- Мога да ти дам храна, ако толкова много желаеш.Ударих рамото му, настанявайки се на дивана. Видях, че отива към камината, за да я запали и да ни стопли. Гледах го внимателно как стои пред камината и се опита да я запали със запалката. От устните му се отрониха няколко псувни, на които се кикотех отстрани. Най – накрая огъня успа да пламне, а очите на Джъстин светнаха. Приближих се към него и седнах на възглавниците, на които не след дълго и той седна. Главата ми падна на рамото му, но той ме издърпа така, че главата ми да е на гърдите му, а тялото ми до неговото легнало отстрани, за да не притиска корема ми. Пръстите ми се мушнаха под пуловера му, докосвайки топлата кожа на корема му. Тялото ми започна да се стопля благодарение на камината. Беше ми леко неудобно на пода, но ми беше хубаво в компанията на Джъстин.- Обичам те. – прошепнах, оставяйки ръцете си под пуловера му. Устните му докоснаха челото ми, докато ръцете му се плъзгаха по гърба ми, достигайки дупето ми. Ахнах, когато го стисна леко, притискайки ме към себе си.- Ти си нещо невероятно. – прошепна, изправяйки ни в седнало положение. – Щастлив съм, че се срещнахме. – отметна кичур коса зад ухото ми, целувайки бузата ми. – Ти си единственото момиче, което е чувало думичките „обичам те" и искам да ти ги казвам всеки ден.Прекъснах дългата му реч, нападайки устните му. Гърдите ми опряха неговите, докато се настанявах между краката му. Моите крака се сключиха зад гърба му. Устните ни отново се уловиха в страстен танц, стопляйки телата и душите ни. - Обичам те повече от всичко. – думите му излязоха от устата му измежду целувките му. Сълзи от щастие избиха в очите ми, но не им позволих да се спуснат по бузите ми. Джъстин свали жилетката ми и се зае с блузата ми с дълъг ръкав. Повдигнах ръцете си, за да му помогна да я премахне. Настръхнах, когато останах само по сутиен, въпреки че бяхме пред камината. Джъстин ме постави леко върху завивките на земята и издърпа дънките ми. Повдигнах краката си във въздуха, за да може да измъкне бикините и чорапите ми. Целуна ме отново, спускайки дългата и влажна целувка надолу по тялото ми. Мина покрай врата ми, след това гърдите, ръцете, бедрата ми. След като свали своите дрехи, ръцете му раздалечиха бедрата ми. Поставих ръцете си на врата му, очаквайки внимателното му проникване.Ръцете му хванаха моите, когато телата ни се сляха. Повдигнах таза си нагоре, затваряйки очи. Въздъхнах леко, поемайки всеки тласък на Джъстин. Очите му бавно следяха моите, сякаш искайки да ми каже нещо. Телата ни бяха преплетени, а любовта ни беше навсякъде около нас и дори един непознат би могъл да потвърди това. - Правиш ме щастлива. – промърморих тихо измежду бавните му тласъци. Лицето му се намръщи леко, но веднага след това се усмихна и ме целуна.- Ти си толкова важна за мен. – затвори очите си за момент. – Никога няма да мога да спра да мисля за теб... очите ти са невероятни.Лицето ми бе на милиметри от неговото, готово да поеме поредните целувки. Джъстин измрънка нещо в ухото ми, движейки се бавно. Не знам защо беше така. Дали се страхуваше от нещо или пък просто така му харесваше. Не знаех...
