Гледна точка на Ливия
Джъстин ме придърпа към себе си, като не пропусна да постави лека целувка на челото ми. Отпуснах се в прегръдката му доволна и с усмивка на лицето. Ръцете му бяха здраво увити около кръста ми, докато главата ми си почиваше на рамото му. От устните му се отронваха тихи и успокоителни думи, а може би дори си припяваше някоя песен. Джъстин каза, че иска да ме заведе на някакво място, но така и не бе споменал къде по – точно.
- Предполагам искаш да видиш някои забележителности. – прошепна в ухото ми.
- Да, не искам да си отида от тук преди да видя някои красоти на Париж.
- Затова ще те заведа на Айфеловата кула.
- Наистина ли? – изписках съвсем детински. Джъстин се засмя на реакцията ми и отново ме дръпна към себе си.
Докато пътувахме реших да покажа бельото, което си бях купила, но категорично отказвах да му покажа роклята си. Не исках все още да я вижда. Щом той не ми казваше защо ми е рокля, значи няма да я види.
Колата спря да се движи и с Джъстин погледнахме през прозореца. Вече бяхме пристигнали. Шофьорът ни отвори вратата и ние слязохме, незабравяйки да преплетем ръцете си. Топлите му пръсти нежно галеха кожата на ръцете ми, а горещото чувство в корема ми се увеличаваше. Както и очаквах, тук имаше много хора, повечето от които бяха влюбени двойки, дошли да разгледат това приказно място. За жалост все още беше ден и светлините не се виждаха, но мястото все пак си беше приказно. Времето може би се разваляше, защото имаше силен вятър, но се надявах да не завали, защото исках да остана тук с Джъстин известно време.
Ръцете ни отново бяха преплетени, имах чувството, че няма да спре да го прави, но аз бях щастлива от това. Обожавах всяко негово докосване, всеки път, когато е до мен усещах топлината в стомаха си, адреналина в кръвта ми. Напоследък можех да мисля само за него, а и след като се върнем в Ню Йорк отново щяхме да се виждаме всеки ден във фирмата, което до някъде беше хубаво. Джъстин спря да върви и застана пред мен. На лицето му имаше широка усмивка, която, предполагам, се дължеше на приказния ни момент в колата.
- Трепериш. – отбеляза намръщено. Чак сега осъзнах, че наистина треперя, но не усещах студа, защото бях около Джъстин. – Ела насам. – той свали ципа на якето си и разтвори широко ръце. Мушнах се в прегръдката му, а Джъстин ме приклещи на топло. Едва ли имаше нещо по – хубаво от това Джъстин да ме прегърне точно пред Айфеловата кула.
