Гледна точка на Ливия
С Джъстин седнахме на удобния диван в хола му и вперихме поглед в баба му, която стоеше на едно кресло точно срещу нас. Нямах представа дали тя е добра или не, не знаех какво ще каже за случката по – рано, изобщо не знаех защо трябва още да съм тук, вместо съвсем засрамена да си отида и никога да не се върна. Ръката на Джъстин се озова на коляното ми и аз веднага му хвърлих злобен поглед, карайки го да си разкара ръката преди аз да го направя. Не много възрастната жена се изкашля, след което кръстоса крака и погледна първо към внука си, а след това към мен.
- Това, което видях по – рано... - започна възрастната жена, но Джъстин й посочи с ръка да замълчи. Вероятно щеше да ме изложи още повече.
- Бабо, това, което видя е нещо напълно нормално и не виждам смисъл да го коментираме. Според мен е излишно сега да сме тук.
- Знам, че това е нещо нормално.
- Тогава защо сме тук сега? – изпъшка той до мен.
- Защото исках да се запозная с девойката. – ухили се срещу мен, а аз я погледнах много учудено. Жената се изправи и с жест изгони Джъстин и седна до мен. Усмивката красеше лицето й, което не беше чак толкова сбръчкано.
- Аз съм Даян, бабата на Джъстин, приятно ми е. – усмихната ми подаде ръка, а аз я поех, за да се здрависаме, незабравяйки да се усмихна.
- Ливия, приятно ми е. – отвърнах и осъзнах, че има известна прилика между Джъстин и баба му, може би малка, но все пак я имаше.
- Искате ли да ви донеса нещо за пиене? – попита ни Джъстин, което си беше леко странно. Кимнахме му и той тръгна към кухнята, за да донесе вероятно вода за баба си, а за мен отрова. Двете с Даян стояхме и мълчахме, защото не знаехме какво да си кажем или поне аз не знаех, но силно се надявах тя да ме попита нещо, за да не мълчим неловко. Джъстин се върна при нас, оставяйки пред нас две чаши чай и вода. Обожавах чай, въпреки че той не знаеше това. Тъй като той все още беше горещ, отпих от водата, но съжалих.
- Откога сте заедно? – попита Даян. Задавих се с водата и се опитах да се успокоя. Погледнах нервно и притеснено към Джъстин, който се усмихваше ехидно. Мръсник.
- Ние? – повдигнах въпросително вежди, незнаейки какво да кажа. Фактически ние не бяхме заедно. А какво бяхме? Всъщност сме асистентка и шеф. Преглътнах нервно и погледнах към Джъстин, молейки го да измисли нещо бързо.
