Горещите устни на Джъстин обходиха врата ми, изпращайки по тялото ми хиляди магнитни частици. Извих главата си на една страна, давайки повече терен за Джъстин и целувките му. Ръцете му се бяха увили около корема ми, придържайки ме, докато моите се намираха на врата му. Тялото ми се изви в ръцете му, завъртайки се с лице към него. Усмихнах се щом носа му опря моя и леко се отъркаха един в друг. Устните ни намериха своя път, сливайки се в сладостен танц на любовта, изпълвайки душите и сърцата ни. Тялото ми откликваше на всяко докосване, което Джъстин предприемаше, вече едва стоях на краката си. Съжалих хиляди пъти, задето не се бях обадила на лекарката. Знаех, че Джъстин беше предпазлив и каквото и да кажех, щеше да е излишно. Устните ни се разделиха, а моите докоснаха врата му. Езика ми се плъзна по горещата му кожа, докато забивах нокти там. От устните на Джъстин се отрониха няколко стона, забързвайки дишането ми. Надигнах се на пръсти, сливайки устните ни за пореден път. Ръката ми се спря на гърдите на Джъстин, точно върху сърцето му, което биеше ускорено. Хванах ръката му и я поставих върху моето сърце, докато дългата ни целувка продължаваше. Джъстин се отдръпна от мен, прибирайки кичур коса зад ухото ми. Дишането и на двама ни беше учестено и се борехме за глътка въздух.
Не беше никак честно всичко това. Исках го толкова много, едвам стоях на краката си. Едва се сдържах да не му налетя. Хванах голямата му и топла ръка в своята и го замъкнах към леглото. Накарах го да седне, след което се настаних в скута му. Ръцете му обхванаха бедрата ми, придържайки ме. Заплетох пръстите си в косата му, дърпайки леко. Притиснах се към тялото му, отърквайки се в чатала му. Дълбоко стенание се отрони от гърлото му, дърпайки лицето ми към своето. Плъзнах пръсти по гърдите му, откопчавайки копчетата бавно. След като приключих премахнах ризата, хвърляйки я някъде зад мен. Наведох се напред, целувайки Джъстин за кратко, след което се отдръпнах, оглеждайки го. Разочаровах се, когато ръцете му не помръднаха и сантиметър. Свъсих вежди неразбиращо.
- Какво има? – попитах, прокарвайки ръце през косата му.
- Не можем, Ливия. – очите му не прекъснаха зрителния ни контакт.
- Защо не?
- Бременна си. Може да е опасно, не искам да рискувам.
- Джъстин. – повиших леко тон. – Погледни ме. – хванах брадичката му, улавяйки погледа му. – Ако беше опасно лекарката щеше да ми каже.
