Вперих очи в Мелъди, очаквайки най - накрая да започне да говори, защото наистина исках да знам подробности около ситуацията с мен и Бийбър. Наместих се удобно на дивана, кръстосвайки крака. Взех в ръката си чашата със сок пред мен и въздъхнах.- Е, ще ми разкажеш ли?- Добре, добре. Само минутка. - отговори ми, пишейки нещо на телефона си. Очевидно гаджето й се тревожеше за нея и я разпитваше къде е и с кого е. Поне си имаше гадже...- Искам да знам от къде знаеш за "нас". - сложих въздушни кавички, очаквайки с огромно любопитство отговора й.- Знаеш, че се срещам от доста време с Роджър. Та, Джъстин споменал на Роджър за теб, но ние вече те познавахме, но той разказа няколко подробности. Разказал е какви неща обичаш да ядеш или такива едни. Също така е споменал, че обожава роклите ти. - изкиска се тя. - Дори си имал любима от твоите рокли, но понеже е ревнив не е казал на Роджър, но съм сигурна, че би казал на мен. И всичко започна след някакво пътуване до Азия до колкото си спомням. След това Джъстин е бил доста странен и е споделил на моето момче, че изпитва някакви чувства. След това ти си му казала, че го обичаш и си го объркала още повече.- Повярвай, аз съм най - объркана.- И така да е, той самия не осъзнава какво изпитва към теб. Не е наясно с чувствата си, затова ти трябва да му помогнеш. Аз знам, че той те обича, знам, че и ти го обичаш. Просто сте толкова сладки.- Страхувам се от чувствата ми към него. Понякога са ужасно силни и аз наистина не знам какво да правя.- Слушай великата Мелъди - този мъж е готов на всичко, за да е с теб. Не губи шанса си.Намигна ми и продължи да пише нещо на телефона си, оставяйки ме насаме с мислите ми. Ужасно мило беше, че дойде тук, но сега ми втълпи разни въпроси, над които да търся отговори без Джъстин. Мел упорито твърдеше, че той има чувства и аз самата знаех това добре, но и аз като него не го осъзнавах или поне мозъка ми не го приемаше. Всичко беше ужасно странно, чудех се накъде да тръгна. Това беше пълна каша. Приятна ми бе компанията на Мел, беше ужасно мила и се съгласи да остане цял следобед с мен, вместо да е на работа.- Джъстин ли те изпрати или ти сама реши да дойдеш? - попитах я, приготвяйки нещо за ядене.- Сутринта се срещнахме из коридорите на фирмата и той ми каза след около десет минути да съм в кабинета му. Честно казано се уплаших ужасно много, защото не всеки ден шефа ти те вика в офиса си, но, когато влязох при него бях изненадана да видя торбите на дивана му. Седнах на един от столовете му и той ми обясни, че няма да може да дойде при теб, но ще се опита утре да е тук. Така че, сладурче, не се тревожи, шефа мисли за теб.Смигна ми и отряза парченце домат, пъхайки го в устата си. Усмихнах се и излязох от кухнята. Исках да говоря с Джъстин или поне да му пиша съобщение. Грабнах телефона си и започнах да пиша.До: ДжъстинЛипсваш ми. Надявам се да си добре.Изпратих съобщението и пъхнах телефона в джоба на долнището си. Отидох отново в кухнята, виждайки, че Мел вече беше готова с обяда и го сервираше. Усмихнах се и седнах на стола. Усетих вибриране в джоба си, а след това из помещението се разнесе мелодията, която ме известява за съобщение. Веднага извадих телефона от джоба си, усмихвайки се идиотски. Чух смеха на Мелъди, но щях да се занимавам с нея след това.От: ДжъстинИ ти ми липсваш, сладурче. Добре съм, но повече се притеснявам за теб. Как се чувстваш?Натиснах "отговори."До: ДжъстинДобре съм, не се тревожи за мен, а си свърши работата и идвай по - бързо при мен.- Е, да не би да ти казва, че е надървен? - попита с домат в уста Мелъди. Задавих се с хапката в устата си и оставих телефона настрани.- Не, за Бога, не говори така. - отвърнах смутена. - Какво? Говориш така сякаш си девствена. А и двете добре знаем, че това не е така. - смигна ми, продължавайки с обяда си.От: ДжъстинЩе се върна много късно, но може би ще си заспала, затова ще изчакам да се видим утре. :(До: ДжъстинМоля те, опитай се да дойдеш. Дори и две минути, в които да сме заедно, бих се съгласила. Исках да го видя. Липсваше ми, а не го бях виждала от няколко часа, но въпреки това ми липсваше. Получих ново съобщение. От: ДжъстинЩе ти пиша по - късно дали ще успея. Пази се, слънчо.До: ДжъстинИ ти... Исках да му напиша, че го обичам, но наистина нямах смелост, а и вече бях изпратила съобщението. Прибрах телефона в джоба си и се насладих на обяда си с Мелъди.***Тъй като нямах право да излизам поне още няколко дена реших, че е време да почистя гардероба си и да изхвърля ненужните дрехи, а може би трябваше да се допитам до Джъстин, за да разбера кои дрехи му харесват и иска да оставя и кои иска да изхвърля, но понеже ми беше скучно и трябваше да правя нещо се захванах сега. Отворих гардероба и пред мен се появиха роклите ми. Прокарах пръсти през всичките. Вече нямах търпение да се върна на работа и да ги облека отново. Извадих всички закачалки и ги оставих на леглото. Огледах ги внимателно и в крайна сметка реших да не ги изхвърлям. Съмнения имах за една тъмно зелена рокля, която не бях носила от няколко години. Свалих дрехите си и я облякох, за да видя дали още ми става. Застанах пред голямото огледало. Защо не ми стоеше добре? Реших да я изхвърля. Нямаше смисъл да стои в гардероба ми. Изкарах я от закачалката и я метнах на пода. Прокарах ръце през блузите в гардероба и установих, че, ако искам да ги нося отново трябва да поспортувам. Телефона ми започна да вибрира на нощното ми шкафче и се втурнах към него. Отворих съобщението.От: ДжъстинВърнах се. Искаш ли да се видим?До: ДжъстинЧакам те, нямам търпение да те видя.Станах от леглото и прибрах дрехите в гардероба. Чистенето щеше да почака. Моят любим идваше.
Автор :
Гласувайте , коментирайте ако ви е допаднала главата
