През нощта не можах да мигна, както и Джъстин. Взирахме се в стената отсреща, понякога срещахме погледите си, но това бе доста рядко. През цялото време ръцете ни бяха преплетени и аз усещах страха у Джъстин, който се бе разпрострял не само в съзнанието му, но и по цялото му тяло. Чувствах се още по – виновна от преди и не можех да си простя отсега, че се опитвам да скъсам с Джъстин и да отгледам детето ни сама. Но правя това за детето, не само за себе си. Най – вече ще спася Джъстин от това и той няма да е в лоши отношения с майка си. Никога не съм искала да го оставям, не съм искала да му причинявам това, но, ако не намерим решение до двадесет и четири часа ще се наложи да оставя Джъстин и да напусна града завинаги. Ръката ми стисна тази на Джъстин по – силно, а той трепна до мен. Обърна се към мен и ме погледна с болка в очите.
- Знаеш, че това не е правилно, нито бих го приел. – Джъстин прояви смелостта, като пръв наруши тишината между нас.
- Страх те е да го приемеш, но с времето нещата ще стоят различно.
Джъстин въздъхна шумно.
- Има ли начин да променя мнението ти? Знаеш, че те обичам твърде много, за да ти позволя да се изплъзнеш от ръцете ми точно, когато сме напът да създадем семейство.
- Можеш. Има начин. Знаеш, че в живота всеки човек получава поне един шанс, а някои много повече, но не е това темата ни. Искам да се срещна с майка ти, за да разбера защо това е мнението й. – преглътнах напиращите си сълзи, поглеждайки отново към лицето на Джъстин. - Тя трябва да говори с мен за много неща. Имам да й кажа това – онова преди отново да реша какво да правя с живота си, въпреки че трудно ще ме разколебаеш от това, което съм си наумила.
- Просто мисли, чу ли? Мисли, защото ще направиш ужасна грешка. И, ако сега се чувстваш права за себе си и не изпитваш угризения, то след време ще съжаляваш ужасно много. А и да стоя до теб без да те имам ще е ужасно болезнено за мен.
И за мен, повярвай ми, но какво да сторя? Не искам да съм нежеланата, нито детето ми, затова предприемам грешни ходове. А, че ще съжалявам след време определено не мисля, защото съм страхливка, глупачка и ужасна майка.
- Обичам те. – прошепнах, приближавайки лицето си към неговото. Поставих свободната си ръка на бузата му, а той се отпусна в шепата ми. Сърцето ми се свиваше, когато виждах колко слаб изглежда в този момент и исках да направя нещо, за да се почувства по – добре. Придърпах преплетените ни ръце в скута си, но Джъстин измъкна ръката си и я премести по – нагоре, на корема ми. Усмихнах се, когато ръката му се мушна под блузата ми, за да установи контакт с бебето, предполагам. Все още не го усещах, а нямах търпение да почне да рита. Може би тогава ще изпитам още по – голямо щастие.
